Националната електрическа компания (НЕК) е решила да не обжалва решението на Международния арбитражен съд по казуса "АЕЦ Белене". Причината - срокът за внасяне на жалба вече изтече, а сега само публично се оповестиха гледните точки на юридическите специалисти.
Атомстройекспорт АД (АСЕ) предявяват общо 7 иска срещу НЕК, възлизащи на обща сума, която надвишава 1.1 милиарда евро. Като цяло исковете могат да бъдат разделени на две категории - искове за изпълнена работа или поръчано оборудване; и други искове за пропуснати ползи и работа, изпълнена извън договорния обем. Решението отхвърля почти половината от исковете на АСЕ.
Това се казва в обяснителна записка от адвокатите на White & Case до енергийния министър Теменужка Петкова и Петър Илиев от НЕК. Actualno.com припомя, че становището на адвокатската кантора бе поискано от премиера Бойко Борисов.
„Три иска са отхвърлени изцяло – това са Иск 4 за ескалация - € 84 милиона; Иск 5 за работи извън договорния обем - € 168 милиона; Иск 7 за разходи за демобилизация и тръжна документация за подизпълнители - € 7.5 милиона. Аналогично над 85% от иск 6 на АСЕ е отхвърлен – Иск 6 е за пропуснати ползи - € 263 милиона.
Решението отсъжда в полза на АСЕ няколко иска, а именно искове 1, 2 и по-голяма част от 3. Иск 1 е за неплатени фактури - € 213 милиона; Иск 2 е за изпълнени ключови събития по проекта - € 27 милиона; Иск 3 е за работи в процес на изпълнение - € 365 милиона. И в този случай в общи линии АСЕ печелят в иска си за изпълнена работа или за заплащане на произведено оборудване и до голяма степен губят по останалите си искове.
Адвокатската кантора предоставя основните суми с лихви и санкции, изчислени до 1 май 2015 г., които НЕК е осъдена да плати на АСЕ: Искове 1, 2, 3 & 6 (частично) без дължимите на НЕК суми – на обща стойност € 539,904,401. Митнически такси в размер на RUB 221,274,794; Разходи в размер на USD 11,943,108. Това са сумите в постановеното Решение от 14 юни 2016 г. Както се излага по-долу, НЕК е подала искане за коригиране на Решението. Ако съдът приеме тези корекции, цитираните цифри ще се променят (в полза на НЕК).
Правилникът на МТК предвижда, че в определени случаи решенията могат да се коригират поради технически, аритметически или печатни грешки. Ние сме установили някои положения, които според нас следва да бъдат коригирани съгласно Правилника на МТК.
На 15 юли 2016 г. НЕК подаде искане за коригиране на решението съгласно Правилника на МТК. По някои въпроси НЕК иска и тълкуване. След това страните внесоха допълнителни изложения и сега сме в очакване на решението на съда. АСЕ вече са приели четири от седемте грешки, посочени от НЕК. Всяка от тези приети грешки ще намали сумата, която НЕК дължи на АСЕ.
Във връзка с обжалване на решението в Швейцария, се казва, че мястото на арбитража беше Женева, Швейцария. Ето защо съществуваше възможността да се направи опит за обжалване на решението пред швейцарските съдилища. Обжалването обикновено включва определени разходи и риска от това да се заплатят разходите на другите страни в случай на загуба.
Освен това лихвата щеше да продължи да тече и по време на производството по обжалването. Основанията за обжалване на арбитражно решение съгласно швейцарското право са много ограничени. Освен това на практика швейцарските съдилища рядко признават обжалвания. Ние прегледахме възможните основания за обжалване на решението в Швейцария и представихме своето мнение на НЕК. Въз основа на това мнение НЕК реши да не обжалва решението и срокът за обжалване изтече, посочват от адвокатската кантора, цитирани от БГНЕС.
Във връзка с възражение против принудително изпълнение на решението, се казва, че към днешна дата АСЕ не са повдигали производство за принудително изпълнение в България или на друго място. Ако АСЕ започнат производство за принудително изпълнение, НЕК би могла да се опита да обжалва подобно принудително изпълнение. Вероятно АСЕ ще повдигнат производство за принудително изпълнение по силата на Нюйоркската конвенция за изпълнение и признаване на чуждестранни арбитражни решения (New York Convention on the Enforcement and Recognition of Foreign Arbitral Awards) (1958). България и Русия са подписали Конвенцията и са задължени да я спазват.
Нюйоркската конвенция предвижда, че съдии от национални съдилища (national court judges) са задължени да привеждат в изпълнение представените им чуждестранни арбитражни решения в повечето случаи. По този начин изходната позиция би била, че български съдия, на когото е представено решението, следва да го приведе в изпълнение спрямо активите на НЕК в България. Нюйоркската конвенция посочва ограничени изключения на общото правило за принудително изпълнение на решението. По този начин е малко вероятно, НЕК да може успешно да обжалва принудително изпълнение на решението в България. АСЕ може да се опитат и да поискат принудително изпълнение на решението в друга държава, в която НЕК има активи, се казва още в становището на адвокатската кантора.
Сагата АЕЦ „Белене“
Проектът АЕЦ "Белене" започва още през последните години на социализма и само крахът на старата система спира нейното изграждане за неопределен период от време. През 2006 г. е проведен търг, който е спечелен от руската "Атомстройекспорт", дъщерна компания на държавната корпорация "Росатом". Базовата цена на бъдещата втора атомна централа беше за малко под 4 милиарда евро. За изграждането на централата беше създадена проектна компания между НЕК и германската RWE. През лятото на 2009 проектът започна да буксува. Това стана причина за оттеглянето на RWE през есента на същата година.
"Росатом" убедени в това, че проектът е печеливш предложиха на българската страна финансиране. Те също така доведоха и чуждестранни инвеститори в лицето на финландска “Фортум“ и френската “Алтран“, като по този начин изпълниха едно от исканията на първия кабинет Борисов за намирането на чуждестранен, неруски инвеститор. Въпреки това проектът беше замразен през март 2012 г. от правителството на Бойко Борисов. В началото на септември същата година "Атомстройекспорт" заведе дело срещу НЕК за 1 милиарда евро за неизплатени вече извършени дейности по проекта "Белене". Впоследствие сумата беше увеличена.
На 16 юни 2016 г. Арбитражният съд при Международната търговска палата в Женева взе решение в полза на „Атомстройекспорт” в спора му с НЕК. Съдът постанови щетите на „Атомстройекспорт” да бъдат компенсирани с 620 милиона евро.
