Едва 1572 души, които получават социални помощи, са отказали да полагат общественополезен труд през 2014 година, сочат данните на Агенцията за социално подпомагане. Това е скромен процент - става въпрос за 3% от общо 53 235 семейства, които средно всеки месец са получавали помощ от държавата, a 45 590 от тях са били насочени към програми за общественополезен труд, защото са в трудоспособна възраст.
Именно за тази група от хора, които са здрави и могат да работят, получаването на помощта е обвързано с труд. Ако откажат да се трудят, помощта им се спира за два месеца. При повторен отказ месечната помощ се спира за две години. Тази мярка е въведена още преди 20 години, за да не се допуска хората в състояние да работят да живеят от пари от държавата. Всички те се насочват към общински програми за благоустрояване, екология и др.
"Като ползватели на системата за социално подпомагане тези хора, от една страна, получават помощи, а от друга - стават част от сивата икономика, реализирайки доходи, които не декларират", посочват от агенцията.
От 2010 г. българите на социални помощи трябва да работят 14 дни в месеца по 4 часа на ден. Именно това условие обаче предизвика недоволство и протести в две места в България - Харманли и село Долни Цибър. В Харманли протестираха роми, според които се дават твърде малко пари за много часове работа. Същото беше и мнението в Долни Цибър, където поискаха истинска работа.
От агенцията посочват, че процентът на отказалите работа е твърде нисък, като през 2013 г. е бил 3.2%. Тогава са били подпомагани средно 49 804 семейства на месец. Почти толкова от тях са били насочени към полагане на общественополезен труд.
