След като в продължение на няколко дни държавата се чудеше какво да направи, за да попречи на сделката на Цветан Василев, при която бе обявена смяна на собствеността в шест стратегически за България фирми срещу 1 евро, днес Националната агенция за приходите (НАП) е наложила запор върху акции и дялове в шестте предприятия, твърди „Труд".
Шестте предприятия са БТК (Виваком), „Дунарит", „Авионамс", ГАРБ, НУРТС и „Фърст диджитал", за които белгийският гражданин Пиер Луврие заяви преди няколко дни, че е купил чрез фирмата си LIC33 от Цветан Василев. Той каза, че е платил за дяловете в тях 1 евро и е обещал да плати дълговете им от около 900 млн. евро към Корпоративна търговска банка.
„На всяка от фирмите, за които са налице законовите основания, са наложени обезпечителните мерки", гласи официалният отговор на НАП.
Юристи коментират пред „Труд", че Данъчно-процесуалният кодекс позволява на НАП да налага такъв запор, когато има вероятност с акциите и дяловете да се извърши сделка, при която продавачът да не внесе данък в бюджета. Запорът, направен от НАП, не позволява акции и дялове от тези предприятия да се продават, залагат като обезпечение, наемат или с тях да се извършват всякакви други действия.
В същото време запорът върху разпоредителни сделки няма да попречи на самите предприятия да продължат да работят нормално.
Друг начин да се стопират сделките, независимо дали вече са се случили, или не, е това да направят новите временни синдици, които влязоха вчера в КТБ. Те вероятно ще се опитат да спрат сделката през законовата възможност да завеждат искове срещу трети лица и фирми, получили непряко финансиране от банката. Ако съдът уважи исковете им, това ще позволи въпросните компании или дялове в тях да станат част от активите на КТБ и да бъдат продадени при осребряването на масата на несъстоятелността. Факт е, че покупката на акции от шестте фирми е ставала чрез кредити от КТБ, които банката е отпускала на свързани с Цветан Василев фирми.
НАП има право да разваля търговски сделки, чрез които някой се опитва да попречи на събирането на дългове и го е правила неведнъж през последните години, разказаха данъчни. Обикновено става въпрос за прехвърляне на фирми или на техни активи на трети лица, за да се окаже, че данъчните няма от кого да приберат парите.
Един от случаите е от 2010 г., когато собственик на фирма със задължения от 10 млн. лв. заложил бъдещите си парични постъпления пред друга фирма, уж за да обезпечи дълговете си към нея. По този начин той е смятал, че данъчните няма срещу кого да предявят вземането. Според данъчния кодекс обаче НАП има право да разваля сделка, дори тя да е била извършена преди ревизията, която данъчните са започнали, посочва „Труд".
