НАП прави капани за любителите на криптовалути, като опитва да ги подлъже да покажат, че даден доход в "екзотичен виртуален вариант" всъщност не е обявен надлежно пред данъчните.
Един такъв капан се оказва наемът на жилище. Инспектор от НАП се явява наемодател, а за да се "подсили" ефектът на апетитната уж оферта, негов колега кандидатства като наемател. След това обаче се появяват тези, които НАП търси - други наемодатели, които искат да платят повече и в криптовалута. Там вече става ясно дали въпросният доход е деклариран, пише в. "24 часа".
Засилен обмен на информация между данъчните и МВР от последните месеци показал, че и при сделките с биткойни, подобно на тези с реални стоки и пари, вече се правели вериги с фиктивни участници. Те играели ролята на бушони при операциите. Плащали комисионните, при тях се трупали и загубите от чейнджа. След това IP адресите се закривали и притежателите им изчезвали безследно. Част от електронните адреси били извън страната.
Друга причина НАП да се заинтересува от криптовалутите е, че при проверки и ревизии на доходи заради скъпи покупки, напр. автомобили, притежателите им обяснявали, че са ги купили с биткойни, и се опитвали да докажат това пред данъчните.
Наскоро приходната агенция официално обяви, че започва проверка на девет дружества за търговия с криптовалути. Месеци преди старта на проверките до МВР и ДАНС достигнала информация, че предприемчиви притежатели на криптовалута инсценират загуби и кражби, за да отърват от плащането на данъци и да излязат чисти от проверките на НАП, твърдят запознати. От МВР обаче отрекоха да знаят за подобен казус. Анализ на този пазар показал, че у нас вече има над 20 електронни борси, които предлагат обмяна на криптовалута срещу реални пари.
На електронните борси се извършват няколко вида сделки - купуване на биткойни срещу реални пари, плащания на реални имоти и вещи с криптовалута, както и превръщане на една виртуална валута в друга, реална или виртуална. Всички криптовалути се определят от данъчните като финансов актив. Сделките с тях се облагат така, както се облагат сделките с финансови инструменти. Доходът от обмяна на криптовалути се обявява в годишната данъчна декларация и се облага с 10% данък.
Повечето електронни борси за обмяна на валути у нас изисквали пълно идентифициране на клиентите си. Това означава, че сделки с биткойни могат да се правят само ако се посочат имена и ЕГН и лична карта, а не само IP адрес, както било доскоро. Вече почти нямало борси, които да изискват данни за клиентите само ако сделките надхвърлят разрешения трансфер от 30 000 лв., за да не попаднат под ударите на закона за пране на пари.
