Сериозното забавяне в изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост, по който България чака общо 5,7 млрд. евро финансиране, започва да води до закономерни провали. Вместо стотици милиони, заложени по плана, проекти ще получат кръгли нули заради забавяне и други проблеми.
ОЩЕ: България внесе изменения в Плана за възстановяване - отпада ключова глава
Това става ясно от подробния списък с инвестиции, които се променят по националния план за възстановяване и устойчивост. Миналата седмица правителството гласува промени в общо 17 мерки заради общото намаляване на парите по плана от близо 578 млн. евро. До това орязване се стигна в много страни от ЕС заради преизчислено БВП за 2020 и 2021 г. и намаляването на бюджета не е новина, но е интересно кои инвестиции ще отпаднат във връзка с по-малкото средства, пише в. "Сега".
Още миналата седмица стана ясно, че от плана напълно отпада ключов проект в областта на здравеопазването - създаването на национален център за лечение на онкологични заболявания с протонна терапия, фокусиран върху лечението на деца. За него бяха предвидени 157 млн. лв. европейско финансиране. Правителството вече обяви, че заради вече натрупано забавяне по този проект, който е труден, не е реалистично той да бъде завършен в периода, в който са допустими разходите по плана за възстановяване и устойчивост. Планът е с хоризонт до 2026 г. Заради невъзможността да се ползва европейско финансиране, премиерът Николай Денков обяви, че центърът ще се изгражда с национални средства и остава сред приоритетите на правителството.
От плана за възстановяване отпада и друг любим проект на „Продължаваме промяната“ – за цифрова трансформация на пощите. Проектът е за 101 млн. лв. и беше много амбициозен, като предвиждате пощите да предлагат много нови услуги – да доставят до врата лични карти и паспорти, да бъдат лицензирани като платежен оператор, към тях да има биометрични станции и терминали за биодиагностика за най-масовите здравни изследвания – пулс, температура, кръвно, кръвна захар. В решението на МС се изтъква, че този проект отпада заради необходимост от нотификация до Брюксел за държавна помощ, което е дълга процедура. В годишния доклад за дейността на пощите за 2022 г. обаче има по-интересни детайли. „Проектът е в сериозен риск, тъй като чак в края на 2022 г. е установено, че „Български пощи“ е предприятие в затруднено положение съгласно Насоките на ЕС, което не позволява да бъде бенефициент. Единствената възможност е нотифициране на план за преструктуриране и след това започване на предвидените дейности“, пише в доклада на пощите.
ОЩЕ: Не е ясно дали ЕС ни позволява повече вредни емисии, т.е. повече въглища
От Националния план за възстановяване и устойчивост отпада и любимият проект на бившия министър на транспорта Николай Събев ( ПП), за изграждане на интермодален терминал в Русе. Самото включване на проекта в плана за възстановяване породи критики, защото терминалът е отпадал на по-преден етап от програма „Транспорт“ заради проблеми с капацитета. При кабинета Петков обаче транспортният министър Събев настоя той да бъде включен, защото има напреднала готовност за реализация. Друго се твърди в последното решение на кабинета за промяна на плана. В документа се изтъква, че интермодалният терминал отпада заради значително забавяне и невъзможност за изпълнение на инвестицията, както и заради липса на достатъчно ресурс на фона на обявената обществена поръчка. Поръчката бе прекратена септември с аргумента, че класираната на първо място оферта надхвърля ресурса с 22,9 млн. лв. без ДДС. В същото време наличие на проведена поръчка показва напреднал етап на реализация.
От националния план отпада и друг ключов проект – цифровизация за комплексно управление, контрол и ефективно използване на водите. По този проект за 112,6 млн. лв. е било предвидено проектиране и изграждане на интегрирана система за управление на водите, така че да се свържат съществуващите бази данни на различни институции – МОСВ, ВиК холдинга към МРРБ, „Напоителни системи“, НЕК, НИМХ. Това е много тежък проект, като в аргументите за отпадането му се изтъква натрупано значително забавяне. Отделно от това се твърди, че има възможност за частично постигане на същите цели с дейности, които ще бъдат финансирани по оперативна програма „Околна среда“ за периода 2021-2027 г. Със сигурност дейностите не могат да са същите, защото още на ниво планиране не се допуска дублиране.
Извън цялостното отпадане на проекти, по отделни инвестиции бюджетът се намалява заради недостатъчен интерес. Така например бюджетът за схемата изграждане на нови ВЕИ за собствено потребление в комбинация с локални съоръжения за съхранение на енергия в предприятията се намалява от 200 на 120 млн. лв. заради по-слаб интерес. Причините били комплексни – слабо позната технология за съхранение като батериите. В същото време залагането на батерии е задължително изискване по процедурата. Като цяло батериите били скъпи. Това оскъпява цялата инвестиция и я прави неатрактивна за предприятията, защото произведената енергия от тези системи е само за собствено потребление и няма да се продава, се изтъква в мотивите.
С недостатъчен интерес се оказва и иначе шумно рекламирана процедура за саниране на обществени и производствени сгради. Така сградите, които ще бъдат подкрепени, се намаляват от 866 на 742, а предвиденото финансиране се орязва с 85 млн. лв.
БАТЕРИИ
Наполовина е орязан и крупният проект за изграждане на мегапарк с батерии за съхранение на енергия от ВЕИ. Това е един от най-оспорваните проекти по плана, като за реализацията му се предвиждаше да бъде създадена държавна фирма, която да закупи батериите и да ги отдава по схема на заинтересовани производители. Този модел породи много критики, както и мегаломанските му мащаби. Финансирането по него е намалено с решението на кабинета от 1,5 млрд. лв. на 781 млн. лв. Не става ясно какви други промени ще има по проекта извън стойността за реализирането му и капацитета за съхранение на батериите, който също се намалява наполовина.
ОЩЕ: ЕК обяви какво ще се случва с българския план за енергиен преход
