Има няколко начина да се вдига минималната работна заплата. Това може да стане чрез външни инвестиции, които да влизат в страната. Другият начин е да влизат пари от Европейския съюз чрез Плана за възстановяване (ПВУ). Може и да произвеждаме нещо, което да изнасяме навън. Ние външни инвестиции нямаме. По ПВУ няма как да влязат пари, тъй като там нещата не са добре. Износът е малко. Трябва с реформи да си подобрим модела, а не да взимаме заеми и да повишаваме минималната заплата. Напрактика ние живеем на кредит. Този модел е счупен.
Това мнение изрази в ефира на Нова телевизия Добромир Иванов, изпълнителен директор на Българската предприемаческа асоциация (BESCO), попитан грешка ли е минималната заплата да стане 1077 лв. от 1 януари 2025.
Той обясни, че Северна Македония и Сърбия са по-добре от нас, защото вкарват инвестиции в икономиката си и износът им е по-голям.
Според икономиста Михаил Кръстев моделът за определяне на минималната заплата е грешен. "Виждаме, че имаме влошаване на икономическата среда. Вече в 19 области на страната между минималната и средната заплата разликата е много малка, а през следващата година тези области ще станат 22", заяви той.
"Няма как средната заплата да е минимална, това е икономически нонсенс. Ние можем да повишим минималната заплата административно на 5 000 евро и тогава няма нищо да правим", посочи той.
ОЩЕ: Пламен Димитров: Минималната заплата в Сърбия е по-висока, отколкото в България
"Когато имаш ситуация, в която си повишил твърде много минималната заплата и тя се е доближила до средната в определени региони, това води до безработица и спад на заетостта. С всеки 100 лева ръст на минималната заплата се губи 1% от заетостта", коментира от своя страна икономистът Стоян Банчев.
По думите му има нужда от по-високи заплати, но минималната заплата е груб инструмент.