Българската банка за развитие има смисъл да съществува, защото няма голяма държава, успешна държава, която няма такава банка. Това каза служебният министър на икономиката Кирил Петков от трибуната на Народното събрание по време на изслушването си днес в парламента.
ББР е създадена да подпомага развитието на малкия и средния бизнес, особено в ситуации, когато търговските банки не могат да дават заеми на стартиращи компании, компании, които са новосъздадени или компании, които са с висока иновация и висок риск. „В момента за съжаление банката е раздавала големи кредити. Тези големи кредити са раздадени в определен кръг фирми извън Закона за ББР и извън неговия устав и стратегия”, каза той.
Петков припомни, че е споделял, че 20-те най-големи кредита покриват 90 % от средствата на банката. „Говорим за над 2 млрд. лв. като средният размер на дълга, е около 80 млн. В сравнение с повечето банки за развитие по света, това е нечувано”, каза той.
По думите му кредитите от Българската банка за развитие са били давани, надзиравани и контролирани от хора, които не са работили в банковия сектор. Въпреки огромните суми Петков казва, че банката е стабилна, защото в нея са налети 1 милиард 400 милиона от парите на данъкоплатците.
Петков опита работата по кредитите в ББР след „осем седмична борба“, в която с правени опити да бъде сменен надзора на банката.
„Опитът на надзора не е много голям. Беше ни казано, че дори управителите не са докладвали на надзора за кредитите, а само са давали едни папки с документи, които е трябвало да бъдат подписвани“, допълни Петков.
Той разкри подробности за три съмнителни кредита.
В първия случай банката отпуска 150 млн. заем на фирма, която го обезпечава с имоти. В договора за кредитиране е ясно описано, че тези имоти не следва да се ползват докато не бъде върнат кредита. В противен случай глобата е едва 5000 лева.
При друг кредит, отново за 150 млн., той е обезпечен със самото дружество, което го получава. При отпускането на дохода компанията вече е имала близо 1 млн. приходи, а новият кредит е отпуснат на базата на „агресивен бизнес план“, който залага на 14 пъти повече продажба на стока на цена с 28 пъти увеличение.
Третият кредит е на стойност 100 млн. лева, като той е даден на дружество с „много хубав актив“ недвижими имоти. „Този актив може да изплати сумата ако се продаде, но тук идва един консултант привлечен от управителите, и казва – знаем как да преструктурираме този заем. Дружеството се разделя на две, като едното поема хубавия актив, а другото не. По-голямата част от кредита отива за дружеството без хубавия актив. Така добрата дъщерна компания по никакъв начин не покрива риска върху кредита на банката“, обясни Петков.
