До 15% от просяците в Швеция са от български произход. Това каза Ивайло Калфин, вицепремиер и министър на труда и социалната политика, по повод участието му в неформална среща на министри на труда и социалната политика от ЕС в Стокхолм, предаде БНР.
„Разговорите ни с министър Регнер бяха за сътрудничество в различните области. Двете теми, които са чувствителни в медиите в Швеция са темите с т. нар. берачи на горски плодове. 2012 година е бил първият проблем. Български граждани са заведени в Швеция от неизвестни посредници, след което отиват далеч на север и там ги зарязват. С усилията на местните власти много трудно бяха върнати в България”, каза той.
Калфин бе категоричен, че не се тръгва на честна дума, натоварен в автобус, за да изкараш някой лев. По думите му голямата част от тези хора са роми. Като втори проблем вицепремиерът посочи просията. „Не бих направил пълна връзка между тях. Имало е случаи на такива, които са били излъгани, да са карани да просят. За съжаление има такива, които директно се насочват към просия. Самият бях изненадан, че пред повечето от магазините в Стокхолм стои просяк. Според оценка на техните власти около 10 до 15 процента от просяците са от български произход. Основна част от тях са роми. В Швеция няма никакви ограничения в просията”, каза той.
Според него има няколко неща ,които могат да бъдат свършени. „Действително това не е подпомагане на хора в нужда. В повечето случаи става за една добре организирана черна индустрия, която не плаща данъци. Голяма част от тези, които са в Швеция и просят не са попаднали тук случайно, не просят за кратко време”, посочи той. По думите му, това не е допустимо и по европейските правила за свободно движение. „Уточнихме да си направим работен контакт с МВР, така че тези, които са въвлечени в тази индустрия да бъдат наказвани. Ще бъдат връщани в България. Казах на министър Регнер, че в България всяко едно дете има място в училище и няма случаи, в които детето да няма достъп или т.н., нещо което явно се обяснява от тях”, каза Ивайло Калфин.
По отношение на бежанците в Швеция вицепремиерът посочи, че те са мотивирани да търсят работа и да се интегрират. „Има няколко неща, които се съдържат и в българската позиция, които могат да се променят. Да, ние можем да осигурим първоначални условия за бежанците, но не може да задължим бежанците да стоят в България, затова трябва да има преработка на тези Дъблински споразумения, в които те са задължени да стоят в страната, която те са влезли. Това, което виждам – Швеция е страна, която приема най-много бежанци на глава от населението”, добави той.
