Докато големите технологични компании понастоящем усещат ефекта на регулиращите органи и Конгреса на САЩ, преди повече от век антитръстовите закони в страната бяха насочени към големите петролни компании или накратко Big Oil.
В началото на 20 век Big Oil всъщност е компанията Standard Oil Trust на Джон Д. Рокфелер. До 1904 г. монополистът контролира 91% от пазара на петрол в САЩ и 85% от крайните продажби, пише Yahoo Finance. Още през далечната 1863 г. Рокфелер основава компанията, която ще стане синоним на „черно злато“.
След серия от придобивания, Standard Oil в крайна сметка управлява общо около 40 компании - с 14 изцяло притежавани от корпорацията-майка. Standard Oil също се окичва със славата да бъде първата компания в историята, оценена на над 1 млрд. долара.
До 1913 г. личното богатство на Рокфелер нараства до 900 млн. долара. Това представлява невероятните 3% от целия БВП на САЩ по това време. Днес то би възлизало на близо 25 млрд. долара.
Въпреки тогавашния статут на Standard Oil като най-голямата петролна компания в света, дори в разгара си тя никога не бива листвана на Нюйоркската фондова борса. Вместо това, акциите на Standard са се търгували извън борсата.
Голямата раздяла
Антитръстовият закон на Шърман (или Закон за защита на търговията срещу незаконни ограничения и монополи) е изготвен през 1890 г. и все още се тества в съдилищата, когато Теди Рузвелт го насочва към Standard Oil.
Посредством решение на Върховния съд през 1911 г., се определя най-накрая гигантът да бъде разделен на 34 компании.
Джон Д. Рокфелер (1839 - 1937); Снимка: Getty Images
Standard Oil of New Jersey, например, в крайна сметка ще се превърне в Exxon, докато Standard Oil of New York (Socony) ще стане Mobil. След катастрофалния петролен разлив, причинен от Exxon Valdez в Аляска през 1989 г., марката Exxon понася щети и компанията се слива с Mobil няколко години по-късно.
Подобна серия от сливания и придобивания водят до появата на големите четири петролни компании в САЩ, които познаваме днес: ExxonMobil, Chevron, BP и Marathon.
От 70-те до днес
След арабското петролно ембарго от 70-те години на миналия век енергийните акции се повишават, тъй като цените на газа и петрола скачат главоломно.
Тежестта на акциите в енергийния бизнес в индекса S&P 500 нараства от 7% през 1972 г. до 28% в края на 1980 година. През 80-те и 90-те години, енергийният сектор отбелязва спад и акциите паднат до около 5% през 2000 година.
Цените на петрола отново се повишават в навечерието на световната финансова криза, достигайки близо 150 долара за барел през 2008 г., преди да се сринат, след като светът навлиза в рецесия.
В началото на 2013 г. ExxonMobil става най-голямата компания по пазарна капитализация в света. Компанията предава тази титла на Apple по-късно същата година.
Тази година енергийният сектор e най-добре представящият се на пазара, с увеличение от 60% през 2022 година, става ясно от S&P 500 Energy Sector.
ExxonMobil е нараснал със същия процент, докато някои по-малки играчи като Occidental Petroleum са отбелязали ръст от два пъти.
Apple доскоро бе най-голямата публична компания в света, но Saudi Aramco отчете рекордна печалба от 40 млрд. долара за последното тримесечие и измести технологичния гигант от първото място.
Днес енергийният сектор, съставлява само 5,1% от S&P 500 – по-малко, отколкото преди големия пик от 1970-те. Въпреки това цените на петрола вероятно няма да се понижат, докато Фед държи инфлацията под контрол.
Миналия четвъртък, дори 50% увеличение на целевия добив от ОПЕК+, не можа да предизвика спад в цените на суровия петрол.
Понастоящем потребителите в САЩ са изтласкани до ръба от рекордно високите цени на бензина, като средната цена за страната достигна 6,34 долара.
Още: Как икономиката на Великобритания се промени по време на 70-годишното управление на кралицата?
