Консултантският бизнес и държавата обединяват усилия за стратегическа превенция в хранителния сектор и туризма. Това предвижда сключеното днес споразумение за сътрудничество между Центъра за оценка на риска по хранителната верига към Министерството на земеделието и новосформирания Център за риск политика в хранителния сектор, създаден наскоро от Европейския институт за риск политика (ERPI).
С документа двете партньорски организации си поставят за цел да работят заедно за развитието и популяризирането на подхода и методиката на риск политиката в хранителния сектор. Те ще подпомагат заинтересованите страни в разработването на риск политики и превенцията на хранителни здравни рискове, в съответствие с Плана на Световната здравна организация за хранителна безопасност 2013-2022 г. (Strategic Plan for Food Safety Including Foodborne Zoonoses 2013–2022). Споразумението предвижда провеждане на съвместни обучения, курсове, семинари за развитие и усъвършенстване на процесите за изследване и анализ на организационното управление, внедряване на моделите и методиките за управление на структури и организации в държавната администрация, местното самоуправление, бизнеса и неправителствения сектор. Предвиждат се и обучения и сертификация на целеви групи в образователния сектора и научните среди, както и сътрудничество с международни организации.
"Фокус в съвместната ни работа ще бъде как да се елиминират уязвимостите по хранителната верига - от мотиката до лъжицата, преди да се превърнат в рискове. Заедно с тази държавна институция, която се занимава превантивно с управлението на риска в хранителния сектор можем да вкараме стратегичeско мислене в областта на хранителната безопасност в България", коментира пред Actualno.com председателят на Европейския институт за риск политика Иван Савов. В тази насока се водят разговори за партньорство и с Университета за хранителни технологии.
"Целта на Института за риск политика и Центъра, който направихме е да помогнем да се структурира системата за хранителна безопасност. Насочваме се не към фаза идентифициране на рисковете, а към фаза какви уязвимости ги пораждат – една стъпка преди рискът да се появи, което се нарича зоната на потенциалност, а не на вероятност. Като елиминираме уязвимостта рискът въобще няма да се появи. Това е стратегическа превенция по цялата верига. Работейки с колеги от държавния и образователния сектор можем да постигнем добри резултати и да популяризираме това не само като добри практики чрез системи за управление и стандарти, но и да го популяризираме в обществото, т.е. ние като крайни потребители на какво да обръщаме внимание, какво да искаме, за какво да настояваме", поясни още Савов.
В приложното поле за сътрудничеството ще бъдат състоянието на почвата – дали има остатъчни химикали, системата за третиране на растенията, за която трябва да има прозрачност, после уязвимостите при съхранение и транспортиране на продукцията, където също се използват препарати и има потенциални рискове - как се поддържа безопасността на хранителните продукти вътре в магазините, в дистрибуторските центрове, по пътя към крайния потребител, към ресторанти или местата за преработка.
Стратегическата превенция ще обхване и туристическия бранш. Не само в сектора му за хранене. "Пред очите ни изскочиха много уязвимости в критичната зона басейнът и около него – пързалки, люлки, спа, подвижни стени и пр., където често не са спазени указанията и стандартите и вече туроператори повдигат въпроса за несъответствие", сподели Савов. "Има стандарт за управление на безопасността при басейните, неразделна част касае безопасността на дизайна и оборудването. В зоната на нашата компетентност е да подготвим обучение на отговорници по безопасност и също така разработихме и модела на процедурите за безопасност, които трябва да има всеки един оператор на басейн и съпътстващо оборудване", посочи още той.
По думите му първо трябва да се провери самият дизайн дали е направен по изискванията на стандарта, всички продукти да са сертифицирани за безопасност, които трябва да са сертифицирани. „Тези сифони и помпи, които засмукват децата имат обезопасителни елементи, има указания как да бъдат инсталирани, така че това трябва да е съобразено и оттам нататък да се надгражда - да има процедури за поддържане на хигиената, за третиране с химикал, за детекция на свръххимикал и за извънредни ситуации“, категоричен е той. Според впечатленията му басейните у нас не са достатъчно обезопасени „Сондирах с хотелите – изправи ми се косата – никъде няма такова нещо. Награда бих дал да дойде някой и да ми каже ето имаме изрядна система за безопасност на басейна. Сега стартираме кампания за безопасността при басейните, защото колкото повече специалисти обучим и да вкарат изискванията в практика – това спасява човешки животи“, добави Иван Савов. „Ние идентифицираме уязвимости преди те да са риск и казваме тук има куп уязвимости – басейните, оборудването трябва да бъде проверено, да се види дали дизайна е направен както трябва, има ли места за евакуация, има ли подход за линейки, има ли от барчето прегради пияните да влизат в басейна... Посочваме опасностите и казваме - дайте да ги намалим и ти като махнеш опасностите - рискът го няма. Тази концепция е приложена и в сътрудничеството ни с държавата“, каза още Савов.
Пробойни в нормативната база
Би трябвало и в Българя да се приеме цялостна нормативна уредба за басейните, което е до никъде, коментира Иван Савов.
„Има една проектонаредба, свързана с безопасността при басейни, спа и съоръжения, по която се работи и е дадена в края на 2018 г за обсъждане. Погледнах я – тя е частична, защото покрива само оборудване, химическа обработка и нищо друго. Като че ли половината я няма. В другите държави са нормативно регламентирани изискванията на двете части както в стандарта – едната е за безопасност на дизайна и оборудването и другата – за управление на безопасността. Тук нямаме приета нормативна база за това нещо“, сподели той.
От друга гледна точка, вметна експертът - би трябвало нещата, свързани със здравето около басейните, да се покриват от Закона за безопасни и здравословни условия на труд (ЗБУТ), което се регулира от социалното министерство, защото този закон - ЗБУТ не би трябвало да управлява само безопасността на служителите, а в случая когато имаш хотел, би следвало да управлява и безопасността на гостите. „Така че, ЗБУТ покрива безопасността на дейностите около басейните и в басейните, но не в тази детайлност и специфичност, както се покрива от стандарта и както се покрива в другите държави, където има нормативни изисквания. Инспекцията по труда би трябвало да проверява безопасността на басейните и около тях, но не го виждаме така, както е в Западна Европа“, коментира той.
За ролята на техническият надзор, Савов отбеляза, че тази институция си има задача да гледа басейните и съоръженията, обаче не гледа процедурата за пускане, спиране, не гледа служителите, клиентите. „Оказва се, че има голяма специфика на опасностите, свързани с басейните, което изисква своята собствена система, цялостен набор процедури за нормално опериране и за извънредни ситуации“, посочи Савов. Той е категоричен, че за всяко нещо трябва да бъдат предвидени извънредни ситуации и да са тренирани действия в такива условия. „Има отлична практика, която е споделена и всичко е въпрос на съзнателност и въпрос държавата да постави изискване, а не да чуваме – там дете го засмукала помпа, другаде – друг инцидент... и си затваряме очите, че няма система, няма процедури, няма отговорник по безопасност, този който е трябвало да проверява тези неща не е проверил и всъщност той не знае какво да проверява, защото в изискванията не е вкарано това“, добави той.
„Изобщо частта за безопасността около басейните липсва дори в нормативната база, която е в процес на обсъждане. Поне аз не я намерих“, заключи експертът и отбеляза, че в другите държави има изисквания, указания, практика, но тук все още няма.
По повод възложената от Върховната административна прокуратура проверка за законност за безопасността на услугите и изпълнението на здравните изисквания на плувни басейни и плажове, Иван Савов заяви: „Горди сме, че усетихме преждевременно „проблема“, за който досега не се говореше, и стартирахме дейността си точно сега. В тази посока започнахме да консултираме и обучаваме туристическия бизнес как да изпълнява стандарта за здраве и безопасност при басейните“.
Примерът за подражание
Вносът на храни в САЩ е показателен пример на концепцията за превантивността – със Закона за осъвременяване на безопасността на храните (FSMA - Food Safety Modernization Act се проверява съответствието на фирмите, произвеждащи хранителна продукция за САЩ, което се удостоверява от американски експерти от Агенцията по храните и лекарствата и от т.нар.квалифицирани лица по превантивен контрол. Смисълът е да не донесеш риска до границата на Щатите, а да го управляваш още на мястото на производството.
„Много интелигентно. Както трябва. Ето това е риск политика – уязвимостта остава там, ние изчистваме опасностите и това, което идва към нас е максимално изчистено. За допълнителни гаранции, примерно от биотероризъм и подобни действия има и още мерки – запечатване на контейнерите в присъствието на сертифицирано външно лице и след това проверка на целостта на пратката при пристигане на пристанище, т.е. намаляваш максимално риска при производителя и риска при транспорта, за да остане минимално риск след пристигането на стоката“, коментира директорът на Европейския институт за риск политика, който започна да предлага и услугата "Риск-базиран превантивен контрол", както и обучения на "квалифицирани лица по превантивен контрол" за съдействие на българските износители на храни за американския пазар.
Деница Костова, експертът по темата на института, преминал специалното обучение в САЩ, сподели пред Actualno.com, че като конкурентоспособност нашите храни по нищо не отстъпват по качество и безопасност на храните, които се предлагат на американския пазар и че определено има интерес и от американски компании към български продукти, и от брокери, които работят на американския пазар и искат да контактуват с наши фирми. По думите ѝ, тук основният проблем е липсата на синтезирана информация за изискванията, които трябва да покрият фирмите, за да изнасят в САЩ. Друга спънка е че трябва да променят системите си за безопасност и условията на заобикалящата производството на продукта среда. Нейната препоръка е фирмите да потърсят компетентна помощ за това какво точно се изисква от тях, какви изисквания трябва да покрият и какво трябва да направят, за да стартират такъв износ, а не да се отказват. Естествено, че е трудно, това е огромен пазар, на който не е лесно да се намери ниша, но и възможностите там са много по-големи, отбеляза Костова.
„Искаме да разширим съдействието, което ще оказваме на фирмите за навлизане на чужди пазари с хранителни продукти и в посока Австралия, Нова Зеландия, Азия, Близкия Изток, съобщи още Иван Савов. Той отбеляза, че и тези пазари са свързани със специфични изисквания и посочи като пример религиозни стандарти за хранителна безопасност в разновидност за сунити и за шиити, специфични изисквания за пазарите на етнически общности, например еврейската в САЩ и Германия, където българска продукция има добри шансове.
