Българското правителство изцяло подкрепя позицията на държавата по дело Т-136/19 в Европейския съд. Това гласи едно от решенията на днешното заседание на Министерския съвет.
Зад бюрократичния изказ обаче се крие едно от знаковите дела в енергийния ни сектор. Става въпрос за делото, заведено по жалба на "Овергаз", че държавните предприятия "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" са ограничили достъпа ѝ до газовата инфраструктура и до пазара на газ като монополисти по отношение на тръбите. През 2015 година ЕК завърши проверка на ситуацията и изводът ѝ е, че има нарушения, като на България беше предложено да представи план за прекратяването им под заплаха от санкции. Европейската комисия беше склонна да намали бъдещата глоба значително, ако бъдат изпълнени определени мерки. Една от тях е признаването на вина, което би намалило санкцията до 70 млн. евро, след като може да е над 300 млн. евро. Друга мярка е държавата да приватизира мажоритарен дял в "Булгартрансгаз". А през миналата година ЕК наложи глоба от 77 068 000 евро.
Въпросното дело е и една от причините за аферата "ЦУМгейт" - срещата между главния прокурор Сотир Цацаров и собственика на "Овергаз" Сашо Дончев, която се състоя в ЦУМ преди прокуратурата да обяви, че проверява "Овергаз" заради възможно разминаване между направени действителни инвестиции и одобрени инвестиции от КЕВР. "Овергаз" пък подаде още преди това жалба заради възползване от монополна позиция от страна на "Булгартранзгаз" и "Булгаргаз" на пазара за индустриални потребители на природен газ.
Сега, проверка на Actualno.com в сайта на Европейския съд, показа каква всъщност е позицията ни по делото. Прави впечатление, че "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и Българският енергиен холдинг (БЕХ), който също е страна по делото наравно с държавните газови дружества, казват следното за ответника т.е. Европейската комисия (ЕК) – че тя погрешно вижда "Булгаргаз" като субект с доминиращо положение на пазара на услуги за поддържане на капацитет – с други думи като монополист що се отнася до газовата инфраструктура. Нямало монопол и ако към "Булгаргаз" се добавят "Булгартрансгаз" и БЕХ. Друго възражение е, че ЕК не е определила правилно що е то референтен пазар – имало "фактически и правни грешки" и не бил правен пазарен анализ. А за капак българската страна казва, че не е нарушила чл. 102 от Европейския договор, който третира именно господстващото пазарно положение. Съответно се иска или отмяна на глобата от 77 млн. евро, или намаляването ѝ.
В своето решение за подкрепа, правителството посочва, че ако санкцията от ЕК остане, то "ще има отражение върху възможностите на БЕХ и "Булгартрансгаз" да изпълнят ангажиментите си по реализацията на стратегически за българската държава инфраструктурни проекти, между които изграждането на междусистемната газова връзка Гърция-България, развитието на националната газопреносна мрежа, изграждане на Газов хъб "Балкан" и други". С други думи – няма да може да бъде изграден според плана интерконекторът с Гърция, както и хъб "Балкан". Интересен е аспектът що се отнася до "Турски поток", където вече има проблеми с бързината на реализацията на проекта на българска територия – припомнете си в този и този материал за какво става въпрос!
