Как убеждаваме гражданите, че еврозоната е национален интерес, мит ли е поскъпването на стоките? Ако това не е вярно, дайте аргументите. Какви да бъдат контролните механизми, за да не се допуска спекулативно покачване на цените? Ще се повиши ли инфлацията, как ще засегне потреблението?... Тези въпроси постави вицепрезидентът Илияна Йотова във финансовата конференция "България в Еврозоната - предимства и възможности" и предупреди, че ще загубим много, ако тези въпроси отидат в чисто формална посока и не бъдат дадени отговорите.
"Една голяма грешка съпътства България към присъединяването към Еврозоната – липсата на разговор в обществото", посочи Йотова и подчерта, че липсата на информираност е най-хранителната среда за скептицизъм.
"Само преди няколко седмици еврото събра голяма подкрепа в Народното събрание. Голям успех ще е да се постигне и в българската общественост", каза тя.
Последното изследване в България сочи, че 56 % от гражданите имат сериозни съмнения в еврото, отбеляза Йотова и коментира:"Тези цифри говорят едно - чака ни много работа, за да изясним на българите всички въпроси".
Еврото устоя на всички кризи през последните 20 години, подчерта тя. "На 1 януари 2002 г. еврото бе въведено за население от над 300 милиона. Днес това население е над 340 милиона. Еврозоната е дом на над 5 % от световното население", посочи вицепрезидентът и коментира, че 20 години е много сериозен период, който дава възможност да се претеглят позитивите и рисковете.
За присъединяването на България тя изтъкна, че с това страната ще завърши пълноправното си членство в европейското семейство. "Това ще ни позволи да бъдем субект в политиките, а не обект. Това ни дава възможност за участие в срещите на еврогрупата и за реакции при кризи", посочи Йотова. Тя е убедена, че членството в еврозоната ще донесе по-голямо доверие в страната.
Според нея не бива гледаме на еврото като цел, а като на инструмент за развитие на икономиката – националната и общоевропейската.
