Някои икономисти не подкрепят плана на служебния финансов министър Валери Белчев за 10-12 милиарда лева нов държавен дълг догодина. Според тях инфлационният натиск върху горивата и електроенергията помага на държавата да има много повече постъпления в бюджета. Дори и на фона на повечето социални разходи и необходимостта догодина да се погасяват стари заеми, няма основание да се теглят нови 12 милиарда лева.
"Догодина падежи за 2,5 млрд. и 300 млн. облигации на вътрешния пазар - т.е. това са 3 милиарда лева падежиращи емисии, - ако извадим от тези 10-12 млрд. нов дълг означава, че министърът си прави сметка за дефицит между 7-9 милиарда лева, което не кореспондира с неговите анонси за 3% дефицит", заяви Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика по bTV. Пред БНТ той постави въпросът кога ще има растеж в инвестициите, след като сега има растеж на база потребление - не само в България, но и в Европа.
Икономическият съветник към БСК Щерьо Ножаров също изрази притеснение относно дълга - връщаме лихви, а не главници. Не знаем ще се успокои ли енергийният пазар, не знаем дали Омикрон няма да доведе до нужда от локдаун, добави той.
"Като става въпрос за текущи плащания, без да подценяваме разбира се необходимостта от тях, тези за здравни плащания по пандемията, социални плащания за пенсионерите, дълг трябва да се взима, стига да създаваме допълнителна стойност за бъдещите поколения. Т.е. трябва да се инвестира в инфраструктура, дългосрочни реформи, например в държавната енергетика", твърди от своя страна Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията.
В. "Сега" напомня, че Законът за публичните финанси в настоящия си вид включва няколко групи ограничения. При неприет бюджет законът изисква разходите да се правят до размера им за същия период на предходната година, като обаче се отчетат влезли в сила решения на парламента и Министерския съвет. Изисква се и разходите да не са повече от постъпилите приходи.
И двете ограничения създават риск от неизпълнение, смята финансовият министър от кабинета "Орешарски" и депутат от ДПС Петър Чобанов. Няма никакви гаранции на фона на ограниченията в икономическата активност, че приходите в първия месец на годината ще са безпроблемни. Ако се съди по миналата година, приходите и разходите януари месец по държавния бюджет са били на ръба - държавният бюджет е излязъл на излишък от 21,6 млн. лв.
По-сериозното затруднение идва от изискването за ограничаване на разходите и трансферите до размера им за същия период на предходната година. С актуализацията на пенсиите, която е предвидена да се случи с дата декември, 2022 г., няма как трансферите за социалното осигуряване през януари да останат на нивото от януари, 2021 г.
Социалното министерство вече побърза да обясни, че Кодексът за социално осигуряване не включва изрично изискване разходите да не надхвърлят тези от същия период на предходната година. За тези разходи е гарантирано, че ще се извършват в необходимия размер спрямо действащите нормативни актове. Това обаче ще отнеме ресурс от общото позволено ниво на трансферите в държавния бюджет. "Ясно е какво ще се случи на практика – пенсиите ще бъдат платени в увеличения си размер на 7 януари, а до края на месеца парите няма да стигнат за всички останали трансфери и или някъде ще има оголване, или ограничението разходите да не надхвърлят тези от януари, 2021 г., няма да се спази", коментира Чобанов.
Остава въпросът и дали няма да има проблем с плащането на коронапремиите за медиците на първа линия, защото те вече са 1200 лв. А в бюджет 2021 година необходимите пари бяха осигурени с актуализация.
