Комисията по икономическа политика в парламента прие по-голямата част от Закона за защита на конкуренцията, станал популярен като "закон за търговските вериги", предаде БГНЕС.
Отложени за следващата седмица обаче бяха ключови промени в закона. Сред тях са забраните към търговските вериги да включват в договорите си изисквания към българските доставчици за плащане на такси, срещу които не предоставят услуги; веригите да не могат да забраняват на доставчиците да продават своята стока на друго място на трети лица.
Приета беше концептуалната част на закона, като беше направена промяна и вместо понятието "значителна пазарна сила" се въвежда понятието "злоупотреба с по-силна позиция при договаряне", обясни един от вносителите на закона Корнелия Нинова. Тя призна, че в някои отношения предложението на управляващите е по-конкретно. В детайли е изяснено какво означава злоупотреба с по-силна позиция - например отказ да изкупиш една стока, едностранно да прекратиш договор с доставчик и други, коментира тя.
Решен на днешното заседание на комисията беше и въпросът с глобите. "Бяхме предвидили санкция в размер на 10% от оборота за предходната година на всички стоки в магазина. Прие се предложението на управляващите глобата да е 10% от оборота на предходната година за тази стока, за която си направил нарушение", обясни още Корнелия Нинова. Тя обясни с пример: сключен е договор или е продадено мляко в нарушение, съответно ще имаш глоба 10% от оборота на мляко и млечни продукти за миналата година, а не върху оборота от всички стоки в магазина.
Предстои да се приеме и частта от закона, която въвежда института "Помирителна комисия". В нея ще влизат представители на институциите, на търговските вериги и на доставчиците. "Това е нещо като доброволен арбитраж. Когато има спорове, преди да отидат в съда, да има възможност с участието на държавата и на двете страни да има доброволен арбитраж и да се подписва споразумение, за да се реши въпросът извън съда", обясни Корнелия Нинова.
Законът за търговските вериги е кауза на БСП от години, като в рамките на 42-ото Народно събрание той бе приет, но бе върнат с вето от президента Плевнелиев. Заради разпускането на предишния парламент законът така и не бе приет. БСП го внесе отново в 43-ото Народно събрание.
Приетите вече текстове и отложените за другата седмица са подкрепени от съюз "Произведено в България", където влизат 1500 български фирми, в които работят 130 000 души, които искаха този закон, обясни Нинова. По думите й, отложените текстове, които са ключови за закона, се подкрепят от останалите групи и въпросът с тяхното окончателно приемане е технически. По всяка вероятност през следващата седмица законопроектът ще бъде завършен изцяло от икономическата комисия, а след това предстои да влезе за гласуване и в пленарна зала.
Тази седмица Йордан Матеев, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия, и представители на големи търговски вериги у нас се обявиха "против" някои от първоначално предложените от БСП промени в Закона за конкуренцията, които според тях ще окажат особено негативен ефект върху българските прозводители и икономиката като цяло. Те, по думите на Матеев, пораждат съмнения, че се цели да бъдат изгонени големи чуждестранни инвеститори, които да бъдат заменени от местни играчи.
"Заформя се консенсус около текстове, които са разумни, няма да навредят и ще имат някакви положителни ефекти спрямо борбата срещу нелоялните търговци", коментира обаче Матеев относно промените, предложени от група народни представители от ГЕРБ и РБ. Една от тези промени е създаването на помирителна комисия към МЗХ, която да решава спорове между прозиводители и търговци, когато възникават по отношение на нелоялните търговски практики. Преди да се стигне до КЗК и съда, ще се мине през тази саморегулация, каза Матеев, който оцени това като добра мярка.
