Пълна либерализация на пазара на едро на електроенергия до края на 2023 г. при запазване на битовите потребители на регулиран пазар до 2026 г., прекратяване ролята на НЕК като обществен доставчик и премахване квотите на производители за регулирания пазар. Това предвижда Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, който е предложен за обществено обсъждане от ресорното министерство.
В него се посочва как точно ще купуваме ток на свободния пазар от 2026 г. нататък. "Крайните снабдители и търговците на електрическа енергия предлагат на битовите крайни клиенти възможност за сключване на договори с фиксиран срок и на фиксирана цена, и на договори с динамична цена на електрическата енергия – за клиенти с инсталиран интелигентен измервателен уред. Продължителността на договорите е най-малко една година", се казва в законопроекта.
Евентуални проблеми
Още: Иван Иванов, КЕВР: България няма да сложи край на регулирания пазар през 2025 г.
Предвижда се търговците на ток за бита да осигуряват 60% от енергията на база дългосрочни договори. Това обаче, може да се окаже проблем. Преди време Васил Велев, председател на АИКБ коментира пред Actualno.com, че само няколко от големите предприятия в България могат да си позволят да купуват енергия на база "дългосрочен договор".
Тогава той посочи, че движението на потреблението дори само за ден е със силни флуктуации - пикове и спадове, и няма как да бъде предвидено с абсолютна точност в дългосрочен план. Затова дългосрочните договори са само база, но това, което е необходимо допълнително като ток в краткосрочен план, трябва да се купува или в конкретния ден, или в сегмента "Ден напред" на енергийната база. Но при "Ден напред" и закупено количество от търговците по дългосрочен договор от производителите може да позволи манипулации, защото търговците може да не пуснат необходими количества на изгодна цена, предупреди председателят на АИКБ.
Отделно, при дългосрочните договори има клауза за едностранно прекратяване от страна на търговеца в рамките на 30 дни. Това също е проблем на българския пазар, каза още Велев, който вижда решение в разширението на пазара - сега българската енергийна борса е свързана с Румъния и Гърция.
Още от законопроекта
Още: Около 90% от фирмите все още не са избрали нов доставчик на електроенергия
Със законопроекта се регламентират стъпките за пълна либерализация на електроенергийния пазар и се въвеждат дефиниция и критерии за енергийна бедност. Това е ключова стъпка от реформата на електроенергийния пазар, чието изпълнение ще осигури следващите плащания, които страната ни следва да получи по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост.
Проектът въвежда разпоредбите на Директива 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 относно общите правила на вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС.
В съответствие с регламента, допускащ спешна намеса на държавите за справяне с високите цени на енергията, законопроектът предвижда, че регулираните цени за бита могат да се определят и под себестойност в период на криза. В тези случаи разходите на крайните снабдители и търговците подлежат на компенсиране.
Разработените предложения въвеждат дефиниция и критерии за енергийна бедност за домакинствата за целите на либерализацията на пазара и приоритетно третиране на тези домакинства при финансиране на проекти за енергийна ефективност.
В началото на месеца премиерът Николай Денков обеща чрез специален механизъм държавата да подпомага хората, които изпитват затруднения да плащат сметките си за ток след преминаването на битовите потребители към свободния пазар: Държавата ще подпомага хората, които не могат да плащат сметките си за ток след преминаването към свободния пазар
