На снимката: Екологична зона Кап Азур, Франция. "Веолия" внедрява решението "Енерджидо" за оползотворяване на топлинната енергия от пречистени отпадъчни води. Системата работи извън канализационната мрежа и осигурява топла вода, отопление през зимата и охлаждане през лятото за 300 жилища на площ от 20 000 м².
Климатичните промени поставят под въпрос нашата икономическа система и налагат да преразгледаме потребностите си, да анализираме каква енергия да запазим, така че влиянието й да е възможно най-благоприятно за планетата. От изключително значение е развитието на капацитет за производство на енергия от различни възобновяеми източници на местно ниво, което ще осигури стратегическа автономност и е незаменимо предимство в енергийния преход.
Как изглежда зеленото бъдеще на топлоснабдяването
Използването на местни източници на декарбонизирана енергия като биомаса, геотермална енергия или отпадъчна топлина от индустриални процеси ще доведе до значително намаляване на въглеродния отпечатък на сектора. Внедряването на зелени технологии в топлофикациите вече допринася за подобряване на качеството на въздуха в градовете и осигурява по-ефективно и икономически изгодно отопление за домакинствата и бизнеса.
Допълнително предимство в полза на развитието на сектора е когенерационната технология, която осигурява едновременното производство на електрическа и топлинна енергия в единен технологичен процес.
Пътят към екологичните или зелените топлофикационни системи има няколко ключови аспекта, като разбирането, че природният газ е преходно гориво, внедряване на решения на кръговата икономика, децентрализация с интегриране на различни възобновяеми енергийни източници, както и непрекъснато подобряване на енергийната ефективност на производството на енергия, на мрежите, както и на сградите. Той е свързан с по-малко или нулеви въглеродни емисии, както и с възможността да се използват екологични и декарбонизирани газове като биометан и зелен водород в бъдеще.
Примери за екологични топлофикационни системи вече има в цяла Европа, но възможно ли е това в България?
„За всички топлофикационни дружества е от изключителна важност в най-кратки срокове да разработят местни източници на декарбонизирана енергия с цел постигане диверсификация на горивото и усилване на стратегическата автономност“, споделя Мариана Итева, заместник-регионален директор в България на френската Група „Веолия“.
Например геотермалната енергия, като местен, достъпен и възобновяем ресурс, би могла да се използва в София и България, а развитието й би трябвало да се разглежда като устойчива инвестиция, която ще донесе много ползи. “Веолия” оперира топлофикационни мрежи с геотермална енергия в Унгария и Франция, където над 87% от геотермалната енергия се използва за отопление, а също така разработва подобен проект в Полша с многообещаващ капацитет от 100 Мвч геотермална енергия за отопление.
Соларната термална енергия е друг източник със значителен потенциал за декарбонизирането на топлофикационните системи.
На снимката: Екологично централно отопление: Общинска сграда, Франция
Важно е, също така, да се търсят синергии. Това, което днес се приема за отпадък, може да се използва като ресурс по различни начини. Концепцията за кръгова икономика би следвало да направлява инициативите в сферата на енергията, водите и отпадъците.
Например, синергията между управлението на отпадъчните води и централното отопление е част от концепцията за кръгова икономика и предоставя възможност за диверсифициране на горивото за топлофикациите. В Европа използването на топлината от мръсната вода в канализацията е една от най-обещаващите стратегии за декарбонизация. Този подход използва термопомпи за извличане на топлина от отпадъчни води, което е ефикасен и устойчив начин за производство на топлинна енергия. Групата "Веолия" вече разработва проекти за използване на топлината от канализацията в полските градове Познан, Лодз и Варшава, с общ капацитет на помпите между 30 и 50 MW. Такива системи имат потенциала значително да декарбонизират местното топлоснабдяване, като едновременно с това намаляват зависимостта от въглища и други изкопаеми горива.
Според Мариана Итева „п
По сходен начин може да се оползотвори и остатъчната топлина от производствения процес в индустрията и да се подаде към топлофикационната мрежа. Ползите от подобни проекти включват преди всичко намаляване на емисиите на CO2 в атмосферата и осигуряване на оползотворена (декарбонизирана) топлинна енергия. Те също имат предимството, че допринасят за създаването на достъпни енергийни източници, които в момента не се използват.
Но най-важният елемент е енергийната ефективност - без нея не бихме могли да изградим работещи зелени топлофикационни системи.
Мерките за енергийна ефективност се реализират комплексно и са разделени на категории.
Първата е ефективност на източниците на производство. Това включва разработването на системи за съхранение на енергия, т.е. термични батерии (топло акумулиращи съоръжения), които ни позволяват да увеличим гъвкавостта на източника и в същото време да намалим количеството гориво, използвано в производствените процеси. Втората категория е свързана със самата мрежа. Тук иновациите и технологиите, базирани на големите данни и изкуствения интелект, се използват за оптимизиране на работата на цялата мрежа, като по този начин се намалява количеството енергия, необходимо за отопление на жилищата, при запазване на същия топлинен комфорт. Тук става дума за инвестиции в топлоизолация или дори за незначителни промени в навиците ни, за да се избегне прекомерно отопляване на жилищата.
Енергийната трансформация на топлофикационните системи изисква интегрални решения, които разглеждат енергийния преход в цялост и включват едновременни мерки за декарбонизация чрез развитие на местни, децентрализирани възобновяеми източници и прилагане на мерки за енергийна ефективност.
