Еврозоната е готова за присъединяване на нови страни-членки. Това коментира пред БНР (програма "Хоризонт") главният икономист на Европейската банка за възстановяване и развитие Сергей Гуриев. Всяка отделна държава трябва да прецени дали иска или не да се присъедини към валутния съюз, допълва той.
„Най-общо, аргументите за присъединяване към еврозоната, са удържането на нивото на инфлацията, постигането на определени макроикономически показатели и достъп до инвестиции в единния европейски пазар, както и влизането в банковия съюз. Мисля, че България е успяла да постигне макроикономическа стабилност, без да е член на еврозоната. Общият надзор над определени системи работи по-добре, особено, когато има толкова сериозна трудова миграция. Това е нещо, което се вижда в България. По принцип, държавата е в позиция да се присъедини към валутния съюз. Отново обаче ще подчертая, че има и рискове и те се крият в макроикономическите шокове. Тогава асиметричното развитие на икономиката може да се окаже проблем. Без членство в еврозоната, при сериозна дефлация, може да се играе с валутния курс, като се съобразят доходите в дадената държава и ситуацията в основните ѝ търговски партньори. Освен това има държави, които са извън еврозоната, а икономиките им растат по-бързо. Ето защо членството във валутния съюз е нещо, което трябва да бъде обсъдено във всяка отделна държава“, обясни Гуриев.
Той разсъждава и за приемането на еврото по начин, по който досега не е обясняван. По думите му, тъй като курсът на българския лев е фиксиран към еврото, България практически го е приела. Освен това, след като има обществен и политически консенсус за влизането в еврозоната, усилията на българската държава трябва да продължат. Той коментира въпроса за колебанията за влизане в еврозоната на други държави и от друга гледна точка - гръцката криза.
„Гръцкият опит беше изключително болезнен за еврозоната. Всъщност, той продължава да бъде болезнен, въпреки че Гърция успя да обърне тенденцията и вече върви в правилната посока. Мерките за лишения и ограничаването на бюджетните разходи дадоха своя резултат и сега нещата се стабилизираха. Също така бяха направени редица реформи, но те имаха своята социална и политическа цена. Разбира се, всеки все още се тревожи, когато чуе за Гърция“.
Гръцкият опит носи много негативи и за страните от еврозоната, което ги прави предпазливи, допълва Гуриев.
„При България нещата са съвсем различни. Вие вече сте постигнали макроикономическа стабилност. Опасенията, че България може да повтори гръцкия опит, са много по-малки. Въпреки това трябва да погледнем основния въпрос - трудовата миграция във валутния съюз. Тя може да се окаже проблем за България. Знаете, че хората в Централна и Източна Европа са доста мобилни, когато става дума за намиране на по-добра работа. В ситуация на рецесия те отиват да работят на друго място. Гърците не са толкова мобилни, колкото гражданите на част от другите държави от региона“.
Главният икономист на Европейската банка за възстановяване и развитие Сергей Гуриев не подминава и проблемите.Такива са трудовата миграция и икономиките на страните от Централна и Източна Европа, тъй като започват да се забавят, предупреди Гуриев.
„Нашите икономики растяха с доста високи темпове пред 2008 година, догонвайки западните икономики. След кризата от 2008 - 2009 година икономиките в нашите държави се забавиха и сега растат с по-бавни темпове от тези с подобни нива на доходите. От тази гледна точка нашите държави не са застрашени просто от „трапа на средния доход”. Те не просто се забавят сами по себе си, но и се забавят в сравнителен план - не само със страните с по-високи доходи, но и със страните с аналогично развитие. Ето защо това е най-голямото предизвикателство, пред което са изправени нашите страни, ако искаме да постигнем доходи, които са средни за Европейския съюз“, каза той.
Сергей Гуриев е и оптимист за еврозоната и присъединяването на нови страни.
„Няма проблем с развитието на еврозоната. Тя се справя по-добре от някои други развити икономики. Това отваря прозореца за завършване на валутния съюз. Тук говорим и за банковия съюз и за още няколко важни реформи, предложени от председателя на Европейската комисия и от някои от лидерите на страните - членки. В момента еврозоната е в добро състояние и тя е модел, който вдъхновява някои от съседните държави“, коментира главният икономист на ЕБВР.
