По-малко разходи за българската търговия. Глас и влияние по отношение на вземането на решения в еврозоната. По-лесно управление на държавните и общинските пари. Това са най-очевидните предимства от бъдещото влизане на България във валутния съюз на ЕС (еврозоната) т.е. приемане на еврото, посочени в специализирания анализ "Икономически ефекти от присъединяването на България към еврозоната".
Експертите Гунтрам Волф, Йото Йотов, Джефри Нилсен и Пламен Ненов казват следното за изброените предимства: "Основният извод от анализа е, че като цяло, присъединяването на България към еврозоната не би представлявало сериозна промяна за българската икономика. Дори понастоящем валутният борд в страната се възприема като надежден и следователно разликите в лихвените проценти спрямо тези в еврозоната са сравнително малки. Освен това българската банкова система вече е под надзора на Единния надзорен механизъм на Европейската централна банка (ЕЦБ). От друга страна, членството в еврозоната би донесло на България някои допълнителни предимства, като например по-лесно управление на ликвидността на българските публични финанси и намалени транзакционни разходи при търговията. Освен това България би станала част от официалния процес на вземане на решения относно паричната политика и банковия надзор".
ОЩЕ: Икономистите на БАН казаха какво ще се случи след приемането на еврото
Притеснения и ползи от еврото за България
На първо място това е инфлацията. В анализа се посочва изрично, че при приемането на еврото от различни държави досега обща голяма промяна не е имало. Имало е обаче наблюдения на еднократно по-голямо поскъпване в някои отделни сектори – например ресторантьорството. Специално като рисков сегмент по отношение на еднократно поскъпване е посочен секторът на услугите – в България това е основният икономически сектор като заетост. За целта на анализа са дадени данни от първите пет източноевропейски държави, които са приели еврото досега (Литва, Латвия, Естония, Словения и Словакия).
Какви причини виждат експертите за вдигане на цените точно в сектора на услугите на база източноевропейския опит? Например, за ресторантьорския бранш конкретно е посочено изготвянето на нови менюта, а в цялост – че въвеждането на еврото изисква нови ценови етикети. Освен това, икономическата логика сочи по-рядка промяна на цените при услугите. В този сектор може да се очаква по-голямо еднократно поскъпване през първата година след въвеждането на еврото.
За да няма шок в сектора на услугите, трябва да има разяснителни кампании и задължение цените да бъдат давани както в евро, така и в левове за известен период от време.
Освен това, прогнозата на експертите е, че еврото ще донесе положителен тласък за селското стопанство, туризма, както и в производствени сектори, където българският бизнес се е утвърдил в ЕС. Специално за търговията в анализа е посочено, че ефектът от еврото е положителен върху обемите, но с малко.
Що се отнася до лихвите, експертите посочват, че разликата между лихвите по заемите, давани от търговските банки и по депозитите става по-малка (лихвен спред). За България обаче се очаква това да е по-ограничено, заради валутния борд. Средният лихвен спред за България през периода 2018-2022 г. е едва около 0,6 процента. Това вероятно е ефект от дългогодишния и надежден валутен борд. Следователно спредът за България вече е относително нисък и потенциалните допълнителни ефекти след присъединяването към еврозоната вероятно са ограничени. Като цяло – може да се очаква леко сваляне на лихви от банките по отношение на отпускани кредити и заеми, но от друга страна може да се очаква и, че няма да има раздуване на кредитен балон.
Икономист посочи фатална грешка от миналото: Ако блокираме еврото, се връщаме към 1996 г.
ПЪЛЕН ТЕКСТ НА ДОКЛАДА "Икономически ефекти от присъединяването на България към еврозоната"
