Еврото не е панацея. Това заяви пред БНР Лъчезар Богданов, главен икономист на Института за пазарна икономика по повод приемането на България в ERM II.
Той посочи, че в еврозоната има както страни с висок, така и с нисък растеж, както такива, които са фалирали, така и други, които се справят добре.
По негови думи има свръхочаквания към този процес.
Според него има рискове, защото не е ясно как действа надзорът на Европейската централна банка върху българските банки.
Богданов е на мнение, че трябва да се работи за прозрачен надзор над финансовата система, за създаване на правила да не се трупа риск по отношение на финансовия сектор, за устойчиви публични финанси, срещу прането на пари, за добро управление на държавните предприятия и за структурни реформи, които да дават дългосрочни перспективи за растеж.
Той посочи, че всичко това е в цялостната рамка на утвърждаване на върховенството на закона.
България и Хърватия все още имат работа по стабилизирането на икономиките си и подобряването на техните институции, преди да се присъединят към еврото, заяви пък Фабио Панета, който е член на борда на Европейската централна банка.
Реформите, предприети от двете страни, няма да поправят всички дисбаланси и уязвимости, пред които са изправени, и е необходим по-голям напредък за подобряване на управлението, тяхната правна рамка и цялостното качество на институциите, каза в реч Панета, цитиран от Ройтерс.
Двете държави бяха приети в петък в механизма ERM II - чакалнята за влизане в еврозоната, и могат да се присъединят към валутния съюз през 2023 година.
По-рано заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис заяви, че това, което е важно сега, е, че докато е в ERM II, България трябва да изпълни критериите от Маастрихт, свързани с бюджетния дефицит и дълга.
