Размерът на паричните средства, които изпращат емигрантите към родните си страни, е тема, която няма еднозначен отговор. Данните на различните институции по въпроса често се разминават, което показва, че точното проследяване на паричните потоци от емигранти е трудна задача, особено в настоящето, което се характеризира с наличието на множество канали за трансфер на стойност от една точка до друга.
Така или иначе, Световната банка публикува през тази седмица редовния си доклад за паричните емигрантски трансфери, който включва прогнозна стойност на обемите за настоящата 2022 година.
Според данните, общата сума на паричните трансфери от емигранти по света ще достигне 794 млрд. долара през тази година. Това представлява увеличение от 1.6% спрямо предходната 2021 година или ръст от 12.9 млрд. долара. Голяма част от тази сума е трансферирана към страни с ниски и средни доходи – цели 623 млрд. долара или близо 79% от общия обем.
Световен шампион по размер на паричните преводи от емигранти е Индия, като според прогнозата на Световната банка, сумата през тази година ще достигне внушителните 100 млрд. долара. Челната тройка се допълва от Мексико (трансфери за 60.3 млрд. долара) и Китай (51 млрд. долара).
На Балканите често се посочва, че масовата емиграция всъщност носи известни икономически ползи за страните под формата на сериозни парични трансфери, влизащи отвън. Безспорно е, че за някои домакинства това е основен канал на доходи, но ситуацията трудно може да бъде обобщена като еднозначна истина, важаща за всички страни на Балканския полуостров, поне според наличните данни на Световната банка. В действителност някои страни са доста по-зависими от емигрантските трансфери спрямо други.
Колко пари изпращат емигрантите към балканските страни?
Общият размер на паричните преводи от емигранти към страните от Балканите се очаква да достигне приблизително 30 млрд. долара през настоящата 2022 година, сочат изчисления на Actualno.com на база прогнозните данни на Световната банка. Парите пратени у нас от българите зад граница представляват приблизително 2.8% от общия поток, насочен към Балканите.
Според прогнозата на Световната банка, паричните трансфери от емигранти към България ще достигнат 850 млн. долара през 2022 година, което се равнява на 1% спрямо брутния вътрешен продукт на страната. Сумата нараства със 7.5% на годишна база, след като през миналата година паричните трансфери от българите в чужбина са достигали 786 млн. долара, сочат данните.
България е сред страните с най-ниска зависимост от емигрантските трансфери на Балканите, като остава само зад Гърция по най-нисък дял на преводите спрямо брутния вътрешен продукт. От гледна точка на номиналната стойност на трансферите, по-ниска сума е изпратена само в Република Северна Македония, Словения, Гърция.
Данните за Турция, макар малка част от страната да се намира на Балканите, също показват доста ниска зависимост от емигрантски трансфери – очаквани преводи за 710 млн. долара през тази година (0.1% от БВП на страната).
Според данните на Световната банка, най-висока зависимост от паричните трансфери от емигранти на Балканите през 2022 г. се наблюдава в Косово (очаквани трансфери за 1.6 млрд. долара или 17.3% от БВП на страната), Черна гора (трансфери за 920 млн. долара или 15% от БВП), Босна и Херцеговина (трансфери за 2.4 млрд. долара или 10.1% от БВП), Албания (1.8 млрд. долара или 9.9% от БВП) и Сърбия (трансфери за 5.4 млрд. долара или 8.6% от БВП).
Трансферите от емигранти като дял от БВП са най-ниски на Балканите в Гърция (трансфери за 665 млн. долара или 0.3% от БВП), България (850 млн. долара или 1% от БВП) и Словения (800 млн. долара или 1.3% от БВП).
От гледна точка на номиналния размер на трансферите, Румъния (с уговорката, че някои не я приемат за балканска страна, бел. авт.) заема първа позиция – очаквани парични преводи за тази година в размер на 11.06 млрд. долара или 3.7% от БВП на страната. Втората и третата позиция се заемат съответно от Сърбия (5.4 млрд. долара) и Хърватия (3.7 млрд. долара или 5.3% от БВП).
Очакван размер на паричните траснфери от емигранти към страните от Балканите за 2022 г.
- Румъния - 11.06 млрд. долара (3.7% от БВП)
- Сърбия – 5.4 млрд. долара (8.6% от БВП)
- Хърватия – 3.7 млрд. долара (5.3% от БВП)
- Босна и Херцеговина – 2.4 млрд. долара (10.1% от БВП)
- Албания – 1.8 млрд. долара (9.9% от БВП)
- Косово – 1.6 млрд. долара (17.3% от БВП)
- Черна гора – 920 млн. долара (15% от БВП)
- България – 850 млн. долара (1% от БВП)
- Словения – 800 млн. долара (1.3% от БВП)
- Гърция – 665 млрд. долара (0.3% от БВП)
- Северна Македония – 450 млн. евро (3.2% от БВП)
....
Турция – 710 млн. долара (0.1% от БВП)
