Европейската комисия отправи три препоръки към България в областта на икономиката. Те са част от общите препоръки за всички страни от ЕС, представени днес, съобщава БТА.
Комисията очаква догодина страната ни да продължи да осигурява временна и целенасочена подкрепа за домакинствата и фирмите заради високите енергийни цени, както и за бежанците от Украйна. Само че именно в това направление на практика има критики - че тези разходи (за пенсионни добавки, за увеличение на заплати в държавния сектор, за помощи за ток и за украинските бежанци) се увеличават твърде рязко.
Препоръчва се осигуряване на бюджетни средства за природосъобразния и цифровия преход, както и за енергийна сигурност. За следващите години се препоръчва фискална политика, насочена към постигане на разумни средносрочни фискални позиции, гласи още първата препоръка.
Втората е България да продължи с изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост, както и да разчете разходите по политиката на сближаване до 2027 година, за да започнат преговорите с Комисията.
Третата препоръка е да се намали цялостната зависимост от изкопаемите горива и техния внос чрез ускоряване на развитието на възобновяемите енергийни източници и с разнообразяване на източниците и пътищата за доставка на газ. ЕК препоръчва увеличаване на връзките към газопреносните мрежи на съседните страни. ЕК очаква да се положат повече усилия за намаляване на търсенето на енергия чрез повишаване на енергийната ефективност в производството и в сградите. Трябва да бъдат намерени нови устойчиви решения в централното отопление, гласи още планът на ЕК.
И още
България се представя добре по показатели икономически растеж и работа, с растящи нива на заетост, и спадащи нива на младите хора извън работи и заетост, макар те да остават високи спрямо средното за ЕС. България обаче стои много зле спрямо цел №1 - "Не на бедността", с особено висок риск от бедност при ромите, с продължаващи неравенства и ограничен достъп до качествено образование. За сектор "Здравеопазване" от ЕК изтъкват, че Планът за възстановяване и устойчивост не обръща достатъчно внимание за големия дял на лично доплащане за здраве и големите групи здравно-неосигурени лица.
