217 млн. евро глоба – толкова голяма санкция е записана като заключение в одитен доклад на Европейската комисия относно Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Документът е бил готов и изпратен до българските власти в края на миналата година, но все още не е публично обявен, пише Mediapool, която съобщава за поредната европейска финансова тесла.
Искането за налагането на финансовите корекции е заради гаранционния фонд (96.88 млн. евро), авансовите плащания (120 млн. евро), нагласени търгове по медийни и общински проекти. Освен всичко друго Европейската комисия иска незабавни действия от страна на правителството, за да бъде защитен европейският интерес и да няма повече корупционни практики. И това е факт въпреки обясненията на зам.-министъра по земеделието Явор Гечев как няма да губим пари по ПРСР.
Нарушенията
Авансовите плащания си остават един от най-големите проблеми. Три години поред – 2011, 2012 и 2013, Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) даваше по 50% от средствата в аванс на общината, която печели проект. Причината – да не се губят евросредства заради невъзможност за усвояване. По двете общински мерки към декември на 2013 г. България е платила 450 млн. евро, като само 115 млн. евро от тях са междинни и окончателни плащания. Разликата от 335 млн. евро е за авансови плащания.
През последното тримесечие на 2012 г. общините са получили аванси за 140 млн. евро. Проверка на извадка от 20 авансови плащания показва, че при 86% от тях, те не са били използвани през следващите три месеца. А това, според европейските отдитори, е опит да се заобиколи правилото "N+2", според което средствата, предвидени в бюджета за съответната година, трябва да бъдат разходвани в рамките на следващите две години.
България намира оправдание – с авансите се гарантирало на бъдещите изпълнители, че ще им бъде платено, ако има недостиг на общински средства. Това не се приема от Брюксел, тъй като ЕК посочва, че държавата приема записи на заповед като еквивалент на банкова гаранция за осигуряването на съфинансирането. Освен това безлихвеният заем, финансиран от националния бюджет и предназначен да покрие останалите 50%, се прехвърля на общините на много по-късна дата. ЕК дава пример с Румъния, която превежда авансите на общините едва след като са проведени търговете и е ясна стойността на поръчките.
Друг момент са лъжливите, според ЕК, обяснения за лихвите, които се трупат по сметките на общините при авансовите плащания. Там противоречията са едно след друго, но най-фрапиращото е, че в един ден ДФЗ казва, че нямало задължение общините да им плащат лихва, а на следващият Община Ихтиман оповестява, че е взъстановила лихва, защото е задължително. Логично няма отговор от България защо по сметките с авансовите плащания не се генерират лихви.
По отношение на търговете критиките са стари и известни – писане на условия, които да отговарят за определена фирма. С най-голяма финансова санкция - от 25% от стойността на договора, е проектът на община Септември за изграждане на ВиК мрежата в село Карабунар. В търга са участвали 11 фирми като печели пазарджишката "Стройкомерс" с оферта от близо 1.7 млн. лв. без ДДС.
Освен това от една година Брюксел не плаща медийните проекти по ПРСР. Това стана след избухналия скандал в края на април 2013 година. Тогава изтекоха записи от частен разговор между бившия премиер Бойко Борисов, бившия министър на земеделието Мирослав Найденов и тогавашния софийски градски прокурор Николай Кокинов. От него стана ясно, че парите са отивали „по симпатии” за определени медии. Проверката на прокуратурата по този случай приключи миналата година със заключение, че няма данни за извършено престъпление. За случая с договорите, възложени на бившата пиарка на Мирослав Найденов Кристина Спасова, пък има дело срещу неизвестни длъжностни лица.
