Всичко е свързано в завода на германската химическа компания BASF в Лудвигсхафен - промишлен комплекс с площ 10 кв. км, който е толкова обширен, че компанията разполага със собствена автобусна мрежа, за да придвижва служителите от входа до работното им място.
Страничните продукти от производството на амоняк например се пренасят по тръбопроводна мрежа с дължина 2850 км - от единия до другия край на обекта, където се рециклират за производство на тор, дезинфектант, течност за намаляване на замърсяването на въздуха от дизеловите двигатели, въглероден диоксид за газирани напитки.
Така нареченият принцип на композицията е ключов за 157-годишното израстване на BASF от "Баденска фабрика за анилин и сода" до най-големия химически производител в света. Сега, когато Владимир Путин силно ограничи износа на енергия от Русия за Европа, тази гениална взаимосвързаност може да доведе до гибелта на компанията, пише „Гардиън“.
Обектът в Югозападна Германия е зависим от газа като суровина и енергиен източник - годишно потребява приблизително толкова, колкото цяла Швейцария, а BASF играе активна роля в осигуряването на евтин внос на голяма част от този газ от Русия.
Ако германската държава бъде принудена да ограничи потреблението на газ за промишлени нужди тази зима, BASF твърди, че може да намали потреблението си до известна степен, като ограничи отделни заводи или замени синьото гориво с мазут на някои етапи от производството. Тя вече е намалила производството на амоняк на място, като вместо това доставя химикала от чужбина.
Тъй като обаче 125-те производствени инсталации в Лудвигсхафен представляват взаимосвързана верига, има момент, при който намаляването на доставките на газ би довело до спиране на работата на целия обект.
"Веднъж щом започнем да получаваме постоянен поток, съставляващ значително по-малко от 50% от максималните ни нужди, ще трябва да закрием целия обект", казва говорителят на компанията Даниела Рехенбергер. "Това е нещо, което никога не се е случвало в историята на BASF, и нещо, което никой тук не би искал да види. Но няма да имаме голям избор“.
Тъй като газовите хранилища в Германия са запълнени на 87%, в страната нараства оптимизмът, че през тази зима все пак може да бъде избегнато нормиране на потреблението на газ. Но дори и тогава високите цени могат да принудят компании като BASF да спрат производството. Понеже големи части от цялостната композиция в обекта работят денонощно от 60-те години на миналия век насам, BASF казва, че не е ясно дали производството може просто да бъде възобновено след спиране, или спадът на налягането ще доведе до блокиране на някои машини.
Последиците от спирането на производството в Лудвигсхафен ще бъдат мащабни не само за най-голямата европейска икономика, но и за целия континент. Клиентите все още свързват инициалите на BASF с аудио- и видеокасетите, но в средата на 90-те години на миналия век компанията продаде този бизнес клон. Днес продуктите ѝ са „по-невидими“, но и по-необходими.
Химикалите, произвеждани от BASF, се използват за производството на всякакви продукти - от паста за зъби до витамини, от строителна изолация до памперси. Компанията е един от най-големите производители на ибупрофен за болкоуспокояващи в света, а най-големият ѝ клиент е автомобилната индустрия. Тоест, ако газоразпръскващите тръбопроводи в Лудвигсхафен бъдат спрени, това би засегнало пряко региони, в които се произвеждат автомобили - като Емилия-Романя, Каталуния или От дьо Франс.
Един от малкото останали крайни продукти, които все още се произвеждат в Лудвигсхафен, е AdBlue - течност, която се използва за намаляване на замърсяването на въздуха от дизеловите двигатели. Тя е законово изискване за тежкотоварните превозни средства, така че недостигът ѝ може да доведе до спиране на камионите в цяла Европа.
Съгласно германското законодателство домакинствата ще бъдат изключени от ограничаване на потреблението на газ заедно с домовете за възрастни хора и болниците, определени като "защитени потребители". Основната тежест на намаленията ще трябва да бъде понесена от промишлеността, която отговаря за около една трета от търсенето в страната.
Федералният мрежови регулатор е поел ангажимент към големите индустриални потребители да въвежда изискванията им в централизирана база данни, която трябва да заработи тази есен, за да се прецени къде спирането на тока би имало най-опустошителни последици. Очаква се химическата промишленост да бъде първа на опашката за изключения.
Въпросът е колко е честно германското правителство да помага на BASF?
Връзките на химическата компания с руския държавен енергиен гигант "Газпром" датират от времето непосредствено след обединението на Германия през 1990 г., когато тя се опитва да използва новооткритите пътища за доставка на газ от изток, за да наруши монопола на собствения си търговец Ruhrgas. Чрез дъщерното си дружество Wintershall тя съфинансира изграждането на "Северен поток 1" - газопроводът, с който Кремъл се опита да изнуди ЕС тази година, и "Северен поток 2", който беше спрян точно преди нахлуването на руските сили в Украйна през февруари.
Сътрудничеството процъфтява въпреки нарастващите доказателства за агресията на Москва. През 2015 г., година след анексирането на Крим от Русия, Wintershall предава най-големия резервоар за съхранение на газ в Западна Европа (намиращ се в Реден) на "Газпром" в замяна на акции в газови находища в Западен Сибир. Според BASF по онова време размяната е била "политически желана и политически подкрепена", а стратегическите газови резерви не са били считани за приоритет от тогавашния канцлер Ангела Меркел.
Но всичко това означава, че BASF е изиграла една от основните роли за предизвикването на настоящата енергийна криза. Нейният главен изпълнителен директор Мартин Брудермюлер, който през април се противопостави публично срещу ембаргото на ЕС върху руския газ, прилича на "подпалвач, който първо подпалва къщата, а след това твърди, че само той е в състояние да я потуши". Това пише в свой коментар редакторът на вестник Die Tageszeitung.
Печелившата връзка на химическата компания с "Газпром" продължава и до днес въпреки войната на Русия в Украйна, която накара ЕС да наложи санкции на няколко високопоставени лица, свързани с руския енергиен гигант, но не и на самата компания. BASF прекрати дейността си в Русия и Беларус през юли, но направи изключения за подпомагане на производството на храни и запази дела си във Wintershall, сега известен като Wintershall Dea.
Химическата компания отчете високи приходи през първата половина на годината – основно заради факта, че дъщерната ѝ компания се възползва от високите цени на петрола и газа. BASF притежава 2/3 от Wintershall Dea, а останалата една трета е собственост на руско-израелския олигарх Михаил Фридман. Той е санкциониран от ЕС и Великобритания.
Нетните приходи на енергийната компания за първата половина на 2022 г. са 1,3 милиарда евро, като печалбата преди данъци в Русия се е увеличила пет пъти в сравнение със същия период на 2021 г. BASF твърди, че тези печалби идват от газа, произвеждан от "Газпром", продаван на руския пазар, а не в ЕС.
През последните месеци компанията се опитва да навакса пропуснатото време, като започна изграждането на соларен парк в Бранденбург и голям вятърен парк край холандския бряг, за да осигури по-голям дял на възобновяемите енергийни източници в енергийните си нужди. Но ако веригата в Лудвигсхафен е без газ, това може да се окаже непреодолимо предизвикателство.
Най-важните части в обекта са двете пещи, захранвани с газ, които "раздробяват" производните на суровия петрол на по-малки компоненти чрез бързото им загряване до 840°C.
В началото на септември на територията на BASF на река Рейн беше открита тестова площадка, в която за "крекинг" на въглеводородите се използва електричество, а не газ, но тя няма да бъде поправена през предстоящата зима. "Това не е нещо, което може да се направи за два месеца", казват от компанията. "Може да е възможно за пет години, но само защото започнахме да го проучваме преди пет години".
