Ако бизнесът сега плаща висока цена на тока, няма логика държавна помощ да влезе в сила от 2022 година. В бюджета има достатъчно възможности за гъвкаво разместване и намиране на пари за помощ сега. Това каза пред Actualno.com Калоян Стайков, главен икономист на Института по енергиен мениджмънт относно предложените от служебното правителство мерки за овладяване на цената на тока.
Една от сочените като много важни мерки за по-предвидима цена на тока са т.нар. дългосрочни договори за закупуване на ток от енергийната борса (там се търгува основно токът за бизнеса). По принцип пазарите работят в по-голяма степен с дългосрочни договори, а не с краткосрочни, коментира Стайков. Ето какво каза той обаче за българската ситуация: Няма как да предвидиш на 100% колко ток ти трябва за дълъг период от време, но можеш да прогнозираш между 50 и 70% - особено големи производители, които работят 24 часа. В момента 85% от енергията се търгува в краткосрочен план, сегмента на Българската енергийна борса (БНЕБ) "Ден напред" – защото дълго време цената там падаше, беше по-изгодно да търгуваш през този сегмент. Само че с дългосрочен договор си предпазен от резки промени на пазара и си гарантираш защита при голямо увеличение на цената, както сега.
Отделно, според Стайков, нормативно подходът е сбъркан – в България се гледа първо за "Ден напред". А трябва да се обърне внимание на лицензиите на търговците и как прекъсват дългосрочни договори, по думите му – като отговор на отдавнашно оплакване на председателя на АИКБ Васил Велев, че сега търговците можели да прекратят такъв договор с клиент едностранно, с едномесечно предизвестие. От години слушаме за некоректни търговци – трябваше да се разследва, досега нищо не е обявено, припомни Стайков.
Колко може да помогне държавата? Стайков изрично посочи, че Европейската комисия все още не е дала насоки за възможни държавни мерки, така че те да не бъдат считани за непозволена държавна помощ. Много държави-членки вече се обърнаха към ЕК да каже какво може и какво не може да се прави, припомни Стайков. А снощи, Франция вече взе драстична мярка – замрази цената на природния газ, който е една от най-важните суровини за производство на ток.
Каквато и да е помощ трябва да се дава там, където има нужда, а не на всички – тези, които не могат да си позволят разходите, а не тези с най-големи разходи. За бита т.е. за домакинствата, Стайков не очаква особено голямо увеличение на цената на тока от 1 януари, 2022 година (това е първата възможна дата по закон, на която може да се случи такова нещо). Експертът обаче очаква увеличение на цените на мрежовите услуги.
Какъв вид помощ може да се дава – намаляване на ДДС, акциз и т.н., но временно. Стайков не вижда опасност заради намаляване на ДДС да влезем в противоречие с еврозаконодателството – защото ДДС под 15% се позволява по изключение и само за един сектор, заради определени специфики. Имаме широка данъчна основа за ДДС, може да се правят различни отклонения, а и това ще е временна мярка, напомни специалистът.
Специално за идеята на служебното правителство да се прави клирингова къща за Българската енергийна борса Стайков беше категоричен, че в краткосрочен план това с нищо няма да промени нещата, а в дългосрочен ще подобри работата на борсата, но на определена цена – допълнителни разходи за търговия. Освен това, при клиринговите къщи минусът е, че цената се качва, но се елиминира риска на посредника – сериозен проблем обаче може да е особеността, че клиринговите къщи имат определени изисквания за финансови показатели. Ако търговец или производител не може да ги покрие, не може да отиде на борсата. Ако някой производител бъде изключен от борсата ни, няма къде да продава ток в България, а ако някой търговец бъде изключен – няма откъде да си купи! "Да не се окаже, че ще решим един проблем и ще създаден два нови други", подчерта Стайков.
Най-вероятно второто или третото тримесечие на 2022 година поскъпването ще спре, прогнозира икономистът. А по отношение на въглищните централи, той каза нещо много важно – трябва да представим график за поетапно спиране на мощностите, работещи на въглища, но това не значи, че утре ще ги спрем. Въпросът е да има график и план какво се прави при спирането, за да няма дупка в производството. Затова трябва реформа, това е смисълът на Плана за възстановяване, по който ще получим милиарди евросредства – но ние много време този въпрос го подритвахме напред във времето и се изгуби ценно време. Като не сме си свършили работата предните години, сега набързо трябва да измислим график, посочи Стайков.
Още: Експерт посочи най-големия проблем, който води до скъп ток
