"Внимаваме стоките да влизат с документи, които да доказват тяхната безопасност. Заварих една порочна практика - от близо 200 типа стоки се проверяваха тенденциозно по една група веднъж месечно. Останалите 11 месеца групата не е проверявана. Сега всеки месец се стремим да обхващаме пълния обем на стоките, за които носим компетенции".
Още: Теменужка Петкова каза колко е спадът на оборотите на магазините в деня на бойкота
Още: Няма да изкривяваме пазара: Желязков не каза нищо конкретно за мерки за скъпите храни
Това каза председателят на Комисията за защита на потребителите Стоил Алипиев. Той потвърди, че има констатирани нарушения и наложени глоби. Според него въпросът е какъв пазарен ефект се постига от проверките и санкциите.
"Тази година акцентираме дали предлагащите туристически услуги притежават лицензии за туроператори и турагенти. Има установени лица, които са извършвали туроператорска дейност, без да притежават необходимата лицензия. Най-често потребителите са заблуждавани за категорията на хотелите, които ще посетят. Очакват да е 4 или 5 звезди, хотелът се оказва с по-ниска категория", обясни Алипиев пред Bulgaria ON AIR.
Още: Фирми за бързи кредити ви лъжат: Научете какво да правите и как да се защитите
Още: Ядрената енергетика в България и ЕС ще се развива чрез активно сътрудничество
Още: Икономическият министър обеща пълна електронизация на услугите за бизнеса
По думите му целта на проверките е търговците да спрат да извършват тези нарушения и да не се стига до подаването на жалби. За предоставяне на невярна информация нарушителите се санкционират с до 50 хил. лв. Санкциите са съобразени с оборотите на търговеца, като долната граница е 3 хил. лв.
Оказа се, че чести са нарушенията при детските играчки, тютюневите изделия и мебелите. Санкциите са до 25 хил. лв. и изтегляне от пазара на стоките в нарушение на закона. От КЗП отчитат наполовина свиване в броя на случаите на влизащи стоки без документи.
Още: Средната заплата на жените в България е с около 20% по-ниска от тази на мъжете
Още: София е с най-високата средна заплата в България, ето колко достигна
"Бързото кредитиране е коренно различно от банковото. Насочено е към силно уязвима група хора, които трябва да вземат бързо решение. Промените в законодателството трябва да са в посока даване на лесен начин на потребителя да разбере това, което му се предлага, за да вземе бързо информирано решение. Обичайно нямат възможност да ползват по-евтиния банков ресурс и действат в условия на крайна нужда. Когато си рисков потребител, това струва повече пари", посочи още Алипиев.
Председателят на КЗП е на мнение, че потребителите стават все по-информирани, но това не трябва да дава спокойствие на контролния орган.
Още: Българската икономика се е ускорила в края на 2024 г.
Още: Инфлацията през януари се повишава, ще ни спъне ли за еврозоната?
"Продължаваме с туризма до края на активния сезон. Бързите кредити също са във фокуса на комисията. Имаме да завършим проверки в търговските обекти. Проверките няма да спрат, трябва да са постоянни. Имаме много работа по жалби и сигнали, които пристигат", завърши Стоил Алипиев.
