Минало на ниво комисия скандално предложение на депутата от ГЕРБ Юлиян Папашимов, касаещо начислени, но неполучени заплати на над 3 хил. души, в крайна сметка падна в пленарна зала. Това стана при гласуването на новите промени в Кодекса на труда.
Ставаше въпрос за влизане в сила на по-сурови текстове относно неизплатени дължими възнаграждения от работодатели. Папашимов беше предложил това да става от 1 юли, 2018 година, но така щеше да е изтекъл едногодишният срок, в който служителите на вече вкарани в процедура по несъстоятелност предприятия безуспешно си търсят парите. Един от тези случаи касае колапса на известната търговска верига "Пикадили".
Сега, на второ четене в парламента, беше прието поправките да влязат в сила от 31 март, 2018 година. Причината за предишното предложение беше, че Главна инспекция по труда (ГИТ) няма технологична възможност и достатъчно на брой подготвени експерти, за да реагира по-рано.
Съгласно новите текстове, работодателите, които дължат възнаграждение и обезщетение на работниците си, няма да могат да участват в процедури по обществени поръчки като изпълнители и подизпълнители.
Припомняме, че що се отнася до служители на трудов договор, те имат право да вземат до шест начислени, но неизплатени месечни заплати в момента, в който започне производство по несъстоятелност, както и да получат парични обезщетения за последните 36 календарни месеца, преди месеца, в който се вписва старта на производството по несъстоятелност! За да бъде взето такова обезщетение, пострадалите служители трябва да подадат заявление пред териториалното поделение на НОИ по седалище на работодателя в срок от три месеца от датата, на която са били уведомени, че е открито производство по несъстоятелност
Аргументите на трудовата инспекция за датата на промените
От ГИТ посочиха в специално изявление, че още преди законовите промени е създаден специален софтуер, в който, преди изграждането на информационна система, се въвеждаха данните за некоректните работодатели. Била е въведена и практиката фирмите, които периодично бавят възнаграждения, да бъдат проверявани възможно най-бързо, след като задълженията им към работниците и служителите станат изискуеми и без да се изчаква сигнал, което е допълнително натоварване на инспекторите. Всички тези мерки са предприети, въпреки ограничения човешки ресурс на фона на постоянно разширяващите се задължения на инспекторите, на които е вменен контрол по над 300 нормативни акта и което само по себе си изключва възможността те да работят в комфортна среда, оплакват се от ГИТ.
От инспекцията посочват и още трудности пред изпълнението на новия закон. Първо – не се изяснява в кой момент се започва страт на процедурата по откриване на производство по несъстоятелност по Търговския закон, т.е. дали се започва веднага щом се установи нарушение или след неизпълнено предписание. Освен това не е ясно дали ГИТ ще може да предприема административни мерки или ще трябва веднага да се обръща към съда, казват от агенцията. Проблем е и установяването какво се дължи като заплати на работниците, защото информацията се намира в самия работодател, а ГИТ няма правомощия да изземва принудително документи.
Още законови промени
Друга, по-важна промяна, която мина през Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса на труда, се вписва в Търговския закон. В чл. 15, ал. 4 от този закон се указва, че не може дадена фирма да се прехвърля на друг собственик, преди да изплати дължимите по трудов договор заплати и да плати задължителните осигуровки, включително на служители, с които трудовите правоотношения са прекратени до три години преди датата на прехвърляне на собствеността върху компанията. Прехвърляне може да има само при изрична договорка, че новият собственик поема тези неизплатени задължения. По този начин, според депутата от БСП Крум Зарков, няма да може да се прехвърлят фиктивно компании на "собственици-клошари".
Освен това, за неплатежоспособен вече се счита и търговец, който дължи поне две месечни заплати на най-малко една трета от служителите си.
