Чрез гласуването си против въвеждането на задължителна оценка на въздействието на околната среда (ОВОС) при добива на шистов газ, България на практика е загубила правото си да забрани на Румъния да използва спорни екологични технологии в общите ни или близки до нас територии. Това стана ясно на пресконференция на гражданската инициатива за забрана на проучванията и добива на шистов газ у нас.
На 20 декември в европейския орган КОРЕПЕР (Комитет на постоянните представители), по време на тайно гласуване България решително е гласувала срещу въвеждането на задължителна ОВОС за неконвенционални изкопаеми, включително шистов газ, в европейска директива, която е щяла да задължи всички държави да правят такава оценка още на ниво проучване, заяви Мариана Георгиева от инициативата.
Решението на България да направи това е било гласувано на заседание на Министерски съвет по предложение на министъра на външните работи Кристиян Вигенин. Според стенограмата на него не му е бил зададен нито един въпрос по темата, дори от екоминистъра Искра Михайлова. Отразено е просто, че предложението е прието, без да се уточнява кой е гласувал „за”, с колко гласа е прието и т.н.
В резултат на тайното гласуване в КОРЕПЕР се прекратява процедура, започната преди две години от ЕС, за регулирана на фракинга и добива на шистов газ. Големите компании се мъчат всячески да избегнат тази оценка за въздействието. Но тя е единственият инструмент, който може да докаже дали подобни технологии на добиване са безопасни за конкретния район, коментира Георгиева.
Проблемът
Сегашното гласуване в ЕС не касае българския мораториум върху договора за шистов газ, а страната ни продължава да си има задължителна ОВОС за добиването на шистов газ. Проблемът обаче се корени в това, че чрез гласуването си България де факто е загубила възможността да попречи на Румъния да използва спорни технологии за добив на изкопаеми на общи или близки до границата територии, например области близки до Вранча и Шабленския разлом.
„Една от точките на подготвяната директива задължаваше държавите да търсят съгласието на съседите си при използване на опасни технологии. Именно срещу това гласува България, а то щеше да ни свърши чудесна работа при проблемите с Румъния”, каза Весела Костова от инициативата.
По думите на един от лидерите на „Зелените” Борислав Сандов българският представител, гласувал по този начин, най-вероятно е Катя Василева, която е ресорна за комисията КОРЕПЕР 1.
Не са верни думите на министър Михайлова, че България просто е подкрепила общото решение на ЕС. Всъщност против ОВОС са гласували само Великобритания, Полша, Чехия, Словакия, Румъния и България, казаха още от инициативата.
В момента топката е отново в полето на Европейската комисия, която трябва до 14 февруари да подготви компромисен текст по ековъпроса, в този текст обаче не могат да се включват части от отхвърлената вече директива.
„Почти на тъмно се подготвя Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции между ЕС и САЩ. При нас за първи път се заговори по активно през октомври миналата година, когато на една конференция Росен Плевнелиев и Даниела Бобева просто заявиха, че България подкрепя споразумението. То обаче е опасно по няколко параграфа – има клауза, която предвижда инвеститорите да могат да съдят държавите; може да свали гаранциите за произхода и качеството на храните, да заобиколи забраната на продукти, съдържащи ГМО, чрез него дори може да се преодолее решението за отхвърляне на споразумението за авторски права АКТА”, заяви Ваня Григорова от инициативата.
Ръководителите й обявиха, че обмислят и протестни действия срещу решенията на правителството по въпроса. Вероятно протест ще има по време на следващото заседание на Комисията по околната среда и водите.
Около 380 организации вече подписаха отворено писмо, с което осъждат либерализирането на правилата за спорно добиване на неконвенционални изкопаеми горива.
Препоръка
Междувременно днес Европейската комисия прие препоръка, имаща за цел осигуряване на подходящи предпазни мерки за опазване на околната среда и климата във връзка с технологията за „фракинг" - хидравлично разбиване с големи водни количества, използвана по-специално при дейности във връзка със шистовия газ, предаде КРОСС.
Препоръката следва да послужи на всички държави членки, които желаят да използват такава практика, да предприемат мерки по отношение на рисковете за здравето и околната среда, както и да осигурят по-добра прозрачност на тази практика за гражданите
