Значителни спадове в производството и продажбите отбелязват фирмите у нас. Това е един от изводите в годишното проучване на Българската стопанска камара за бизнес средата през 2023 година.
Най-малко засегнати остават доходите, които през годината са се увеличили в 71% от компаниите.
Още: Евростат: Българите са повишили благосъстоянието си най-много в целия ЕС
Спад в сравнение с 2019 г.
През 2023 г. продължава негативната тенденция, започнала през 2020 г. и провокирана от ковид-кризата, а впоследствие добавилите се енергийна криза и военен конфликт в Украйна. Участниците в анкетата дават преобладаващо негативна оценка на състоянието и на бизнес климата, и на собствените им фирми. Подобряване на бизнес климата виждат едва 14% от анкетираните, а по-добряване на състоянието на компаниите отчитат 22%. Спрямо предходната година има едва забележим оптимизъм в оценките, но ефектите от кризата са силно видими.
Натрупалите се през последните 2-3 години множество кризи неминуемо се отразиха върху показателите на фирмите, като всички те бележат драстични спадове спрямо предкризисната 2019 г. Намаляват обемите на производството и продажбите, както и външните пазари.
Най-големите пречки пред бизнеса, според участниците в анкетата, са липсата на работна ръка (75%), бюрокрацията, регулаторната тежест (62%) и често променящата се нормативна уредба (61%). Следващите по степен на важност проблеми са корупцията (59%), неефективната съдебна система (41%), ниското качество на административното обслужване и недостатъчния брой административни електронни услуги (43%). Всеки трети анкетиран (31%) откроява като проблем насаждането на негативизъм спрямо бизнеса, за всеки четвърти (25%) проблем е сивата икономика, а за 15% - състоянието на инфраструктурата.
Доходите растат
Растат обаче доходите на работниците и служителите, твърдят от бизнеса, като 85% от анкетираните казват, че са компенсирали инфлацията в доходите на своя персонал с ръст на работните заплати от 65%, с увеличение на ваучерите за храна с 16%, с годишен бонус - 12 на сто и с тримесечен - 7%.
Повишава се делът на анкетираните, които одобряват присъединяването на България към Еврозоната (60% през 2023 г. спрямо 47% през 2021 г.) и сериозно намаляват отговорите „не мога да преценя“ (от 27% през 2021 г. на 13% през 2023 г.), което показва повишаване на степента на информираност по темата.
50% от анкетираните виждат своето място сред проектите по НПВУ, което е тройно повече от 2021 г., когато едва 17% са отговорили, че някой от проектите по НПВУ би могъл да подкрепи дейността на компаниите им.
Още: Последни данни за инфлацията: Продължава ли да намалява?
Плановете за 2024 г.:
o Очакванията за покачване на цените и, по-конкретно – на цената на труда, кара повечето работодатели (67%) да включват в плановете си за 2024 г. ръст на възнагражденията.
o Почти половината от анкетираните (44%) планират да увеличат обема на производството си, както и гамата от предлагани продукти/услуги (49%).
o 32% от участниците в проучването ще търсят нови пазари.
o 30% са тези, които планират да увеличат инвестициите си в нови мощности.
o Сред приоритетите на 44% от анкетирането са инвестициите в развитие/обучение на персонала, а 30% възнамеряват да открият нови работни места.
o Високите енергийни цени принуждават бизнеса да търси начини за повишаване на енергийната ефективност на компаниите – 44% от анкетираните имат такива планове, 14% вече са инвестирали в тази посока, но 34% не си поставят подобни приоритети. 8% се въздържат, поради липса на финансов ресурс.
o По-голямата част от участниците в проучването планират да инвестират в цифрови технологии или вече са го направили, като едва една-трета от анкети-раните смятат, че нямат нужда от дигитализация на производствените процеси. Най-големите пречки пред дигитализацията са липсата на човешки ресурси с необходимите умения и компетенции (47%), достатъчно финансов ресурс (32%) и недостатъчната информация за най-добри налични технологии (19%).
Проучването сред членовете на Българската стопанска камара се провежда за 19-та поредна година и оценява бизнес климата, инвестициите, заетостта, качеството на работната сила през отминаващата 2023-та и очакванията за 2024 година.
Според анализа България изостава значително от ЕС по повечето от изследваните показатели. А препоръката е нова концепция за икономическата политика, като дори тогава средноевропейските нива ще бъдат постигнати в следващите 15 години.
