Работодателите у нас могат да предоставят до 200 000 работни места на украинските граждани, които търсят убежище от войната в България. Това посочи председателят на Управителния съвет на Българската стопанска камара Добри Митрев в интервю за БТА, публикувано на сайта на БСК. По думите му, почти няма сектор у нас, в който тези хора да не могат да намерят работа, като най-силно търсене би имало в секторите на туризма, машиностроенето и транспорта.
Украинската образователна система е добра, близки сме по език, култура и религия, нещата, които ни сближават са много, изтъкна той и напомни за голямата българска диаспора там, членовете на която много бързо могат да станат част от нашата икономика. Работодателите са в диалог с правителството за това до дни да има възможност чрез единния информационен портал в помощ на напускащите Украйна да се обменят данни за търсенето и предлагането на работна сила в страната.
Работниците у нас ще бъдат масово над 55-годишна възраст през 2035 г.
България загуби голяма част от работната си сила през последните години – мнозина загубиха живота си в пандемията, други отидоха да търсят своето щастие извън страната, демографската криза допълнително засили проблема с дефицита на кадри. Всичко това ни принуждава да търсим кадри и да предложим работа на хиляди хора, защо не това да са и хора, бягащи от войната, каза Митрев. Той изтъкна, че работодателите са готови заедно с държавните институции да предприемат съответните необходими промени в нормативните актове, за да се улесни наемането на хора от трети страни, в това число и на украинските граждани.
Митрев съобщи, че работодателите подготвят своите позиции как практически да стане интеграцията на украинските граждани, избрали страната ни за убежище от войната. Осигуряването на работа ще е от страна на работодателите, но социалните условия, здравеопазването, образованието за децата, които пристигат у нас, трябва да са ангажимент на българската държава, напомни Митрев. Той оцени като първа стъпка в подкрепа на украинските граждани открития от българското правителство първи в ЕС единен информационен портал в помощ на напускащите страната. Чрез този портал ще станат ясни данните за броя на хората, които търсят убежище в страната ни. Разговорът за социално-битовите условия и работните места е следващата стъпка и затова бизнесът ще предложи на правителството в тази платформа да се включи и възможността заедно с Агенцията по заетостта да се предоставят свободните работни места, данни за работодателите, които търсят хора със съответния профил – образование, специалност, професионални квалификации.
Работодателите подновяват и предложенията си за промени в законите за чужденците и за трудовата миграция, но те трябва да са и в контекста на общоевропейски решения, каза Митрев. Тези дни стана известно, че Европейската комисия ще предложи да бъде задействана за пръв път директивата за временна закрила спрямо украинските бежанци, съобщиха медиите. Целта е предоставяне на статут на закрила на чужденците за времето на целия престой, достъп до трудовия пазар, до жилищно настаняване, до системите за здравни грижи, образование и за социална защита, или до средства за живот. Включено е също правото за събиране на семейства при определени изисквания.
Митрев изрази съжаление, че на ниво ЕС не са видими предложения за защитни механизми, които да са работещи за икономиката на Общността заради военните действия в Украйна. За природния газ Комисията практически няма предложения, оставя всяка от страните сама да се спасява. Ако не можем да си предплатим доставките на природен газ заради санкциите и изключването на Русия от SWIFT, можем да очакваме, че това ще стане основание за Русия да прекрати доставките, коментира Митрев. По тази причина той изтъкна, че страната ни трябва бързо да търси алтернативи, но предупреди, че така ще направят и останалите държави, а това неминуемо ще доведе до покачване на цените до "за съжаление понякога невъзможност те да се платят".
Няма отговор и на въпроса за това как и откъде ще се доставят суровини и материали, внос от Украйна и от Русия, които са от жизнено значение за европейските фирми, допълни той. Работодателите ще предложат създаването на зелени коридори за превоза на такива стоки, каза Митрев, но изтъкна, че ако няма примирие, той не е оптимист, че тези коридори могат да се случат, защото част от тази продукция практически е под възбрана. За да се случат тези коридори, те трябва и да са обект на преговори на ЕС и Русия, допълни Митрев.
От друга страна, все още не знаем за ответните руски санкции и дали няма да има ограничение на енергоресурси, метали и суровини, напомни той. По тази причина според Митрев трябва да се фокусираме върху компенсаторни мерки на национално ниво. Сред тях той посочи искането на работодателите поне компенсацията за високите цени на електроенергията да продължи, докато има несигурна обстановка и цените на електроенергията са на такива високи равнища.
Бизнесът гледа с надежда и очакване днешните преговори между Русия и Украйна. Това е единствената надежда на всички разумни хора от 21-и век, според нас единствено на масата на преговорите е решението за света да се спаси от войната, коментира Митрев.
Ако обстановката не се успокои бързо и не се намерят дипломатически решения тя да не ескалира, можем да очакваме драматични последици за социално-икономическия ни живот, в това число и по отношение на инфлацията, прогнозира Митрев. Цената на военните действия ще платим всички. Цената ще я платят невинните хора – гражданите на Украйна, на Русия, на България, на целия ЕС. Дано да можем да я платим, допълни Митрев.
Още: Близо 20% от работещите у нас са в предпенсионна възраст
