В предишния потребителски материал на нашето малко пазаруване в една от най-големите испански хранителни вериги „Меркадона” и две популярни търговски вериги в България наблегнахме главно на основни хранителни продукти, без които никое домакинство не може. В потребителската ни кошница включихме като базови продукти брашно, хляб, сол, ориз, боб, картофи, олио, зехтин, мляко и яйца. Включихме също минерална вода и Coca Cola като най-популярната газирана напитка.
Днес продължаваме с продукти, които икономиката не счита за базови, но без които няма как да водиш пълноценен живот. Продуктите, които подбрахме за читателите на Actualno.com, влизат в категорията „Плодове и зеленчуци”, в категорията „Месо и риба”, както и малко млечни и тестестени продукти, които не попадат към категорията ни с „Основни хранителни продукти”. Предварително предупреждаваме, че по време на проучването ни стигнахме съвсем близо до границата на депресията, водеща по пътя към Терминал 1 и Терминал 2. Не я преодоляхме, защото още вярваме, че „ще ги стигнем испанците”. Също и защото не направихме сравнение по покупателна стойност – колко килограма от даден продукт можем да си купим с минималната заплата в Испания и с минималната в България. Тогава вече нервите ни нямаше да издържат, въпреки че сравняваме курортното градче Фуенхерола и българската столица София. По курортите обаче, дори в чужбина, в пиковия сезон цените се вдигат.
Месо и риба
Килограм кебапчета в „Меркадона” можете да си купите за 4,16 евро (8,32 лева) при 6,29 – 6,99 лева на килограм у нас – дотук добре. Логично каймата в Испания я видяхме за 4,85 евро (9,70 лева), като говорим за телешка кайма, а у нас има дори разфасовка смес за 4,96 лева, окото ни хвана и такава за 6,49 лева на килограм. Както добре знаем обаче, в готовата кайма не може да сме напълно сигурни какво точно влиза.
Продължихме със свински вратни пържоли без кост – 3,30 евро за килограм (6,60 лева) в Испания на промоция и 3,90 евро на килограм без промоция (7,80 лева) при 9,49 лева в България! Килограм цяло пиле намерихме за 2,18 евро (4,36 лева) при 4,99 – 5,50 лева у нас. Пилешко бутче открихме за 2,25 евро (4,50 лева) в Испания при 5,49 – 5,79 лева у нас.
При рибата определено губим. Подбрахме три вида, по които можем да направим сравнение между Испания и България – сьомга, лаврак и ципура. Килограм сьомга в „Меркадона” е 6,25 евро (12,50 лева), в България – 16,99 лева. Килограм лаврак в Испания виждаме за 7,75 евро (15,50 лева), у нас – 21,99 лева. А килограм ципура е 7,50 евро (15 лева) при 17,99 лева у нас.
Обърнахме внимание и на традиционни испански колбаси, за да сравним какво се случва, докато преодолеят разстоянието до България. Килограм хамон в кутийка можете да си купите за 16,58 евро (33,16 лева), като разфасовките са предимно 120-240 грама. Можете, естествено, да си вземете и цял бут хамон – там цената варира много заради разликата в приготвянето и породата на прасето – от 22,50 евро (45 лева), та до 105 евро (210 лева). В България намерихме килограм хамон в разфасовка за 68,63 лева на килограм, както и за 9,99 лева за 100 грама. Чоризото върви в диапазон 11,76 – 14,70 евро за килограм (23,52 – 29,40 лева), докато у нас го намираме за 29,90 – 39,90 лева на килограм – по-добре от хамона.
Плодове и зеленчуци
Тук вече може да броим предимство за България – малко за утеха. Какво ли би било, ако българското производство беше водещо у нас?
Започваме с най-популярния плод, известен като зеленчук – домата, при който печелим – малка победа. Килограм домати в „Меркадона” намерихме за 99 евроцента (1,98 лева), като намерихме и такива, специално обозначени „за салата” за 89 евроцента (1,78 лева). В България намерихме български домати за 1,19 – 1,29 лева, а с произход „Турция” – 1,99 лева. Положението удържаме и при краставиците – 1,19 евро за килограм (2,38 лева) срещу 2,29 - 2,39 лева у нас. Килограм патладжан струва 1,25 евро (2,50 лева) в Испания, докато у нас е в ценови диапазон 1,19 – 1,29 лева.
Зелените чушки в „Меркадона” са 1,39 евро (2,78 лева), а червените – 1,65 евро (3,30 лева). У нас чушките са 1- 1,49 лева, без разделение на зелени и червени. Старият лук е 0,60 евро (1,20 лева), а у нас – 1,19 лева.
При по-популярните плодове картината е следната – килограм ябълки е 1,15 евро (2,30 лева), което е сравнимо с 2,29 – 2,39 лева в България, а прасковите са 1-1,19 евро на килограм (2 – 2,38 лева) при 1,59 – 1,69 лева у нас. Естествено, при авокадото губим – испанското е 3,79 евро на килограм (7,58 лева), докато у нас го даваме на брой – 1,79 до 2,49. А един брой авокадо е 150-200 грама – умножено по 5, стигаме до 8,95 – 12,45 лева.
Идва ред на лекото ни отстъплението – салатата айсберг е 1,99 лева у нас, докато в „Меркадона” я открихме за 85 евроцента (1,70 лева). Все пак обаче това не е толкова традиционно ястие. Динята в Испания е 37 евроцента (74 стотинки).
И малко по-екзотични продукти
Тук вече губим лошо в първия аспект – моцарела можеш да намериш в „Меркадона” за 85 евроцента (1,70 лева), у нас – за 1,85 – 1,99 лева. Кашкавалът е 5,97 евро на килограм (11,94 лева) в Испания, при 9,49 лева на промоция в едната търговска верига, която посетихме и 10,90 лева без промоция, но в другата цената беше 14,49 лева.
Нататък – сирене „Бри” в „Меркадона” струва 1,10 евро (2,20 лева), у нас – 4,85 до 5,49 лева за 200 грама. Сирене за мазане „Филаделфия” – 1,90 евро (3,80 лева) в Испания, при 3,59 – 3,65 лева в България – ура!
Вдъхновихме се от този резултат и погледнахме любима наша марка за бърза вечеря – спагети „Барила”. Там вече нещата се обърнаха – пакет спагети „Барила” като тези на снимката по-горе е 1,30 лева (2,60 лева), а у нас – 2,79 – 3,29 лева.
За финал – явно е, че когато в една икономика има собствено производство, което се поощрява, цените са по-ниски. През 90-те години на миналия век България разруши селското си стопанство заради комбинация от изгода в полза на псевдодемократи и заради глупост. Сега още не можем да се възстановим и дори дълбаем надолу заради определени рамки на европейската интеграция. В процеса на интеграция обаче не бива да се забравя, че има както „интегрирани”, така и „интегриращи”. И досега нашата европейска интеграция е далеч от това да ни донесе западен жизнен стандарт. А на Запад точно хранителните продукти са основата на добрия стандарт – признакът за по-високи финансови възможности са услугите.
