България е първа по ръст на промишленото производство в Европейския съюз, сочат сезонно изгладените данни на европейската статистическа служба Евростат за месец май.
Промишленото производство у нас нараства с 20.2% на годишна база през месец май, спрямо среден годишен ръст за Европейския съюз от 2.7% и 1.6% за страните от еврозоната.
След България се нареждат Дания (+17.2%), Полша (+12.5%), Австрия (+11.8%) и Финландия (+5.5%). Пет държави от ЕС отчитат годишно понижение в индустриалното производство през май, а именно Малта (-4.8%), Люксембург (-2.1%), Германия (-1.4%), Франция (-1.3%) и Белгия (-0.2%).
На месечна база промишленото производство в ЕС нарастват с 0.6% през май спрямо преходния месец април, като повишението за страните от еврозоната достига 0.8%.
Най-висок ръст на месечна база в ЕС се отчита в Ирландия (+13.9%), Гърция (+2.6%) и Чехия (+2.4%). Понижение през май спрямо април се регистрира в Литва (-7.6%), Нидерландия (-3.3%) и Люксембург (-2.9%).
Повишението на месечна основа в индустриалното производство в България възлиза на 1.5%.
Производството на недълготрайни потребителски стоки в ЕС нараства с 6.8% на годишна база през май, докато производството на дълготрайни потребителски стоки отчита ръст от 6.3%. В същото време, производството на енергия в ЕС намалява с 1.5% през май спрямо същия месец на миналата година.
Кои сектори на производството у нас отчитат най-силен ръст
Според данните на българския Национален статистически институт (на база, на които са данните на Евростат), годишното увеличение на промишленото производство в България през месец май, изчислено от календарно изгладените данни, е отчетено в:
- преработващата промишленост - с 21.1%;
- добивната промишленост - с 18.5%;
- производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 14.1%.
По-съществен ръст в преработващата промишленост спрямо съответния месец на предходната година се наблюдава при:
- производството, некласифицирано другаде - с 96.7% (производство на разнообразни стоки, които не са обхванати от други раздели на класификацията);
- производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с 41.2%;
- производството на напитки - с 37.5%;
- производството на превозни средства, без автомобили - с 37.1%.
Намаление е отчетено при обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 1.0%.
Слуховете за смъртта на българската индустрия се оказаха силно преувеличени
"Слуховете за смъртта на българската индустрия се оказаха силно преувеличени." По този начин икономистът Лъчезар Богданов коментира чрез публикация във Facebook данните за силното представяне на българското промишлено производство още когато бяха публикувани от НСИ на 8-ми юли тази година.
"Търсещите навсякъде "кризи" - за да трупат популярност или от интелектуален мързел - е добре да поглеждат от време на време и към данните. И не, не е всичко е ток и оръжие:
- Промишленото производство отчита реален ръст от 20.2% през май 2022;
- Преработващата промишленост расте с 21.1%;
- Цели 5 подотрасъла отчитат ръст от над 30% - електроника и от оптика, напитки, превозните средства без автомолите (основно велосипеди), дейностите по ремонт и инсталиране, производството на облекла;
- Още 5 производства имат ръст между 21 и 24% - машиностроене, дървообработка, химическа индустрия, метални изделия, автоиндустрия.", посочи Богданов, цитирайки данните на НСИ.
Още: Производствените цени в промишлеността скачат с 38% за година
