България е "плаха" в иновациите и продължава да се представя най-слабо в ЕС в това отношение. Причините са структурно недофинансиране, слаба връзка наука-образование-бизнес, разпокъсано финансиране в различните сфери и липса на стратегически фокус на интервенциите в тази област. Това показва одит на рамкова програма за научни изследвания и иновации "Хоризонт 2020", извършен от Сметната палата.
Оказва се, че приносът на „Хоризонт 2020“ като финансов механизъм за подкрепа на науката и иновациите е незначителен. Той се налага след като се съпоставят 656-те млн. лв. разходи за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) в България за 2014 г. и стойността на финансираните по програмата 91 български проекта в размер на 27 млн. лв.
В сравнение с останалите държави-членки страната ни изостава по дела на инвестициите в НИРД спрямо БВП (0,8 на сто), като след нея са само Румъния (0,38 на сто), Латвия (0,68 на сто) и Хърватска (0,79 на сто). Припомняме, че заложената цел на България беше за дял на инвестициите в НИРД в размер на 1,5% от БВП.
Финансираните проекти от всички държави по „Хоризонт 2020“ към 09.02.2016 г. са общо 5 306, на стойност над 9,5 млрд. евро с общо 23 212 участници. Българските участници са 121 (0,52 на сто), финансираните проекти от България са 91, а финансовият принос е 13 898 848 евро, което е 0,15 на сто от всички финансирани проекти на държавите членки.
Финансираните проекти, по които България е координатор, са 10 на стойност 810 705 евро. Успеваемостта на проектните предложения с български участници е 4,05 на сто (финансов принос), което представлява най-ниско ниво на успеваемост сред страните от ЕС. Средното ниво на успеваемост на участници с проекти по „Хоризонт 2020“ за ЕС е 13,37 на сто.
Какви още изводи прави одитът прочетете в Expert.bg.
