Преговорите за бъдещата многогодишна рамка на Европейския съюз вече приключиха, предаде БГНЕС.
Потвърди се първоначалният компромис, който стана известен по-рано днес и стана ясно, че за периода 2014-2020 година абсолютният таван на „ангажиментите” към бюджета на ЕС е 960 млрд. евро. За сравнение през периода 2007-2013 година тази цифра възлизаше на 1 трилион евро. Иначе предвидените разходи за новия бюджет са в размер на 908,4 млрд. евро.
Според информация на БНТ обаче България излиза като печеливша страна от преговорите. Европейските средства за страната ни през следващите седем години се увеличават до 15,2 млрд. евро. Нетният приход за България от европейски средства ще е 12 млрд. евро и с това ние ставаме най-големият получател на средства в Европейския съюз като процент от Брутния вътрешен продукт (БВП).
За селското стопанство, което беше една от най-болезнените теми, България взима 7,7 млрд. евро – с 2 млрд. евро повече. Това означава, че през 2014 година за един хектар ще се взима директна помощ от 184 евро (18,4 евро на декар, т.е. малко над 36 лева, което е увеличение с над 10 лева спрямо 2012 година), а до 2020 година помощта трябва да стигне 230 евро. След 2016 година обаче няма да има национални доплащания.
Най-голямо увеличение обаче има по кохезионните фондове, т.е. средствата, които се използват за развитие на регионите и за строеж на инфраструктура. По това бюджетно перо България взима 7 млрд. евро.
Като компенсация за затварянето на блокове в АЕЦ „Козлодуй” пък ще получим 240 млн. евро.
Отразявайки трудностите, пред които ЕС е изправен, това ще бъде първият в историята на ЕС бюджет, предвиждащ затягане на коланите. Документът намалява разходите с близо три процента. Самият бюджет е едва 1% от БВП на целия ЕС.
Британският премиер Дейвид Камерън, получил подкрепата на германската канцлерка Ангела Меркел, настояваше да не се прибягва до увеличения на разходите във времена на икономически трудности и рецесия в част от членките.
Франция и Италия пък агитираха в полза на разходите, тъй като според тях те увеличават растежа и ускоряват разкриването на нови работни места във времена на рекордна безработица.
