Бюджетната комисия в парламента ще разгледа днес на второ четене законопроекта за отпускането на заем на НЕК по арбитражното дело за АЕЦ „Белене“.
Законопроектът бе приет в пленарна зала на първо четене на 21 септември. В него е предвидено на компанията да бъде предоставена възмездна помощ по Закона за публичните финанси чрез бюджета на Министерството на енергетиката. Помощта ще се предостави въз основа на Споразумение между министъра на енергетиката и НЕК, одобрено от Министерски съвет. Тя може да бъде отпусната и само след съгласие от Европейската комисия.
След арбитража държавата дължи около 646 млн. евро на „Атомстройенерго”, всеки ден плаща наказателни лихви от 167 хил. евро, по думите на премиера Бойко Борисов.
С проекта на предложения закон се цели осигуряване на финансови средства на „Национална електрическа компания” ЕАД (НЕК) за заплащане на присъдените суми по арбитражно дело ICC Case 18086/GZ/MHM във връзка с проекта АЕЦ „Белене“, пише в мотивите на законопроекта.
През 2004 г. Министерският съвет е взел решение по принцип за изграждане на ядрена централа на Площадка „Белене“, а през 2005 г. е определил проекта за обект с национално значение и е взел решение за изграждане на ядрена централа на Площадка „Белене“ с максимална инсталирана електрическа мощност от 2000 МВт.
На 29.11.2006 г. между НЕК с избрания в резултат на проведена обществена поръчка изпълнител "Атомстройекспорт" АД (АСЕ) е подписано споразумение, с което страните се ангажират да сключат бъдещ договор за инженеринг, доставка и строителство на АЕЦ „Белене“. Срокът за сключване на договора многократно е удължаван, но договор не е подписан.
На 05.11.2008 г., въпреки че между НЕК и АСЕ не е налице Договор за ИДС е подписано Допълнение 5 към Споразумението от 29.11.2006 г. за поръчка и производство на оборудването с дълъг цикъл на производство за блокове 1 и 2, възлизащо на стойност 673 932 836 евро. В това допълнение е включено основното оборудване за централата (реакторна инсталация, парогенератори, системи за пасивна защита, презареждаща машина, полярен кран, портален кран, турбинна инсталация и др.).
На 28.11.2008 г. е извършено авансово плащане по Допълнение № 5 от 05.11.2008 г. на стойност 89 409 321 евро.
На 29.03.2012 г. Министерският съвет е приел Решение № 250/29.03.2012 г., с което отменя Решение № 259 на Министерския съвет от 2005 г. за определяне на Енергиен обект „Ядрена централа на площадка „Белене“ като обект с национално значение; отменя Решение № 260 на Министерския съвет за изграждане на ядрена централа на площадка „Белене“; отменя т. 2 от решението по т. 57 от Протокол № 17 от заседанието на Министерския съвет от 2004 г. Със свое решение от 29.03.2012 г. Народното събрание на Република България подкрепя действията на Министерския съвет за прекратяване изграждането на Ядрена централа на площадка „Белене“.
На 27.02.2013 г. във връзка с проведения на 27.01.2013 г. Референдум с въпрос: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?“ Народното събрание е взело решение, с което подкрепя решението на правителството за спиране на проекта за строителство на нова ядрена електроцентрала на Площадка „Белене“ и настоява за окончателното му прекратяване.
Междувременно пред Международния арбитражен съд (МАС) при Международната търговска камара в Париж (MTK) е образувано Арбитражно дело ICC Case 18086/GZ/MHM между АСЕ и НЕК във връзка с изграждането на АЕЦ „Белене“.
На 14.06.2016 г. МАС при МТК постанови решение по Арбитражното дело (Арбитражното решение), с което наред с другото осъжда НЕК да заплати на АСЕ дължимите суми за произведеното оборудване съгласно Допълнение 5 от 05.11.2008 г., срещу което НЕК ще придобие собствеността върху произведеното оборудване. Арбитражното решение е официално получено от процесуалните представители на НЕК – „White&Case”, на 15.06.2016 г.
Съгласно чл. 28 (6) от Арбитражните правила на МАС при МТК решението е окончателно и задължително за страните и следва да се изпълни незабавно. Швейцарското право също постановява, че Арбитражното решение става окончателно, считано от датата на неговото получаване (15.06.2016 г.).
С Арбитражното решение МАС осъжда НЕК да заплати на АСЕ сума, както следва: главница към 02.05.2015 г. в размер на 402 903 952 евро; разходи за изграждане към 02.05.2015 г. в размер на 3 052 066 евро; съдебни разноски в размер на 10 663 489 евро; лихва до 01.05.2015 г. в размер на 137 300 449 евро, лихва за периода от 02.05.2015 г. до 19.09.2016 г. в размер на 75 037 639 евро или общо към 19.09.2016 г. дължимата от НЕК сума по арбитражното решение е в размер на 628 957 596 евро. Дължимата лихва от 20.09.2016 г. до 31.12.2016 г. ще бъде в размер на 17 272 536 евро или ако НЕК плати в края на годината задължението си към АСЕ, същото ще бъде в общ размер на 646 230 132 евро.
На 15.07.2016 г. от страна на НЕК е подадено искане до МАС при МТК за корекция или тълкуване на Арбитражното решение по чл. 29 от Арбитражните правила. С въпросното искане НЕК е поискало от Трибунала корекция на суми, присъдени в полза на АСЕ, в посока тяхното намаляване, както и тълкуване на Решението в частта относно сумата, която НЕК следва да заплати на АСЕ за придобиване на Оборудване с дълъг цикъл на производство по Допълнение 5.
В случай че АСЕ не получи своевременно плащане по Арбитражното решение и страните не договорят друг начин за уреждане на отношенията помежду им, е възможно АСЕ да пристъпи към продажба на ОДЦП (като комплект или на части), като по този начин получи част от дължимата му по Арбитражното решение сума. Също така е възможно АСЕ да предприеме действия по допускането на изпълнение на Арбитражното решение в България и/или в чужбина, ако НЕК притежава имущество в чужбина (например банкови сметки в чужбина или вземания). Съществува риск да бъде иницииран инвестиционен спор от страна на АСЕ. Последното е особено вероятно и предвид факта, че още през октомври 2014 г. АСЕ е изпратило на НЕК писмо с изх. № 40/91/27/08/1 от 17.10.2014 г., с което уведомява компанията за възможно наличие на инвестиционен спор по чл. 7, ал. 1 от Договора между правителството на Република България и правителството на Руската Федерация за насърчаване и взаимна защита на инвестициите.
С писмо с изх. № 007/МПУ/40 от 05.07.2016 г. от АСЕ е отправена покана до НЕК за доброволно заплащане на присъдените суми в 30-дневен срок. В писмото изрично е посочено, че при неизпълнение на задълженията от НЕК в определения 30-дневен срок, АСЕ ще се възползва от всяка възможност да продаде оборудването с дълъг цикъл на производство, за да намали загубите си.
На проведена на 12.07.2016 г. среща в Москва от АСЕ категорично е заявено, че ще преминат към процедура по принудително изпълнение на арбитражното решение, продажба на оборудването с дълъг цикъл на производство или продажба на дълга си, ако от НЕК не се извърши плащане по Решението, било то и частично.
Отказът на НЕК да заплати сумата по Арбитражното решение ще има следните негативни последици:
Продължаване начисляването на лихви, които да обременяват финансово НЕК (118 млн. лв. на годишна база);
Възможността АСЕ да пристъпи към запориране на активи/сметки на НЕК или дори да се опита да инициира производство по несъстоятелност срещу НЕК. Това от своя страна би довело до застрашаване на сигурността на енергийната система в България;
Производството по несъстоятелност на НЕК ще доведе до предсрочна изискуемост на задълженията на Българския енергиен холдинг (БЕХ) към облигационери в размер 1,05 млрд. евро, както и към останалите кредитор на НЕК/БЕХ;
„Атомстройекспорт” АД да продаде оборудването - предмет на арбитражното решение, с цел минимизиране на загубите. Това крие риск от евентуална сделка на цена под справедливата стойност на въпросните активи и в същото време НЕК ще продължи да дължи разликата до присъдените на АСЕ суми.
Възможността АСЕ да продължи с действията си по нотифицирания инвестиционен спор срещу България.
Към настоящия момент НЕК не разполага с финансов ресурс за заплащане на присъдените суми по Арбитражното решение. От съществено значение за НЕК е спирането на начисляването на лихви за забава (в размер над 60 млн. евро. годишно), произтичащи от Арбитражното решение. За съжаление НЕК няма възможност за извършване дори и на частично плащане по Арбитражното решение.
Под въпрос е и достъпът на БЕХ до ликвидни средства, с които да подпомогне изплащането на въпросните суми. В периода от 2013 до 2016 г. БЕХ е емитирал две облигационни емисии на международните капиталови пазари на обща стойност 1,050 млн. евро (2,054 млн. лева) с цел осигуряване на ликвидност за НЕК и намаляване на междуфирмената задлъжнялост в Сектор „Енергетика“. В съответствие с практиката на дълговите капиталови пазари БЕХ е поел ангажименти за спазване на определени нива на финансови коефициенти (например съотношението оперативен резултат към финансовите разходи следва да бъде, не по-малко от 4).
Предвид изложеното може да се заключи, че възможностите на БЕХ за привличане на допълнително външно финансиране към настоящия момент са изчерпани.
Възможният подход за осигуряване на финансови средства на НЕК за изплащане на дължимите към АСЕ суми е предоставяне на възмездна финансова помощ по реда на чл. 109, ал. 4, т. 2 от Закона за публичните финанси чрез бюджета на Министерството на енергетиката, като НЕК не следва да заплаща лихви за ползваната помощ и не следва да предоставя обезпечения. Предвидено е това да стане чрез закон, в който изрично да се предвиди, че помощта ще се предостави въз основа на Споразумение между министъра на енергетиката и НЕК, одобрено от Министерския съвет, наведнъж или на части, на базата на споразумение за окончателно уреждане на отношенията между страните по Арбитражно дело № ICC Case 18086/GZ/MHM. Условията за предоставяне и за възстановяване от НЕК на помощта ще се определят от Министерския съвет. С оглед спазване на правилата за държавните помощи изрично е регламентирано, че помощта може да бъде предоставена само след положително решение от Европейската комисия след уведомление, направено по реда на чл. 108, ал. 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Това са мотивите към законопроекта.
На 10 юли премиерът Бойко Борисов обясни, че има няколко варианта за решаването на казуса и че се водят преговори. Вариантите се „обсъждат и в Министерството на енергетиката, и в НС, и с руската страна, и сега по време на визитата в Иран ще са тема на разговорите. Иначе 167 000 евро всеки ден отиват. Сега полагам усилия поне в три варианта – да не загубим парите, или да си ги върнем най-малкото. Или да продадем проекта и ако се намери инвеститор, който да не иска от нас държавна гаранция, да го сторим. Но това са въпроси, които ще се решат до седмици”, каза тогава премиерът. Преговаряме – и с руската страна, и в Иран, сега ще преговаряме заедно с руската страна да го продадем там. Ако не успеем с никой вариант, ще вляза в НС и ще кажа: „колеги трябва да падне мораториумът и трябва да строим”, обобщи Борисов.
