Броят на жилищата в България устойчиво нараства през последното десетилетие, като София е основният генератор на този растеж.
Жилищата в София нарастват с 15.6% за последните десет години до общо 620 528 броя към края на миналата 2021 година, сочат изчисления на база данните на Националния статистически институт. Това означава, че за десетилетие жилищата в столицата са се увеличили с близо 84 000 броя. За сравнение, към края на 2010 година броят на софийските жилищата е бил 536 629.
В резултат на нарастването, София (столица) вече представлява 15.5% от жилищния фонд на България.
Общият брой на жилищата у нас нараства с близо 200 000 или 5.2% спрямо края на 2010 година, като достига рекордните 4 млн. броя към края на миналата година. Така новите жилища в София се появяват с три пъти по-висок темп спрямо средното за страната, като конкуренция на столицата правят единствено област Бургас и област Варна.
Увеличението в броя на жилищата отразява масовото строителство в София и по-големите градове у нас, както и вътрешната миграция на българите към икономическите средища на страната. Това се случва въпреки демографската криза, но от друга страна, навярно именно заради пословичното обезлюдяване, в някои области на страната броят на годните за живеене жилища всъщност намалява.
Така например, броят на жилищата в област Видин намалява с 4.2% или малко над 3 000 броя през последните десет години до 67 762 броя към края на миналата година. Подобна тенденция се наблюдава в редица области, сред които област Враца (спад от 4.4% за десетилетие до 110 912 броя), област Плевен (спад от 1.3% за десетилетие до 146 964), област Монтана (спад от 5.4% за десетилетие до 91 170 броя) и други.
Повече жилищата в Пловдив, Варна и Бургас
На фона на това, областите, в които се намират най-привлекателните градове у нас бележат ръст в броя на жилищата. След София (столица), най-много жилища има в област Пловдив – 329 901 броя към края на 2021 година. Жилищата в областта нарастват с близо 7% или 21 502 броя за десетилетие.
На трето място по брой жилища се нарежда област Бургас – 294 693 броя. Спрямо края на 2010 година жилищата се увеличават с внушителните 32% или близо 72 000 броя. От една страна, обяснение в сериозния ръст може да се търси в привлекателните крайморски населени места. Това се потвърждава от данните на Агенцията по вписванията, от които става ясно, че към края на миналата година град Несебър е лидер у нас по ръст на броя на сделките с недвижими имоти – годишно увеличение от цели 116.4%.
От друга страна обаче, методологията на НСИ дава навярно точния отговор за сериозното увеличение в броя на жилищата в област Бургас. Според методологията на статистиката, стаите в сградите от хотелски тип, в които живеят отделни домакинства, се приемат за самостоятелни жилища. Освен това статистиката включва всички обитаваните и необитаваните годни за живеене жилища, включително и в хотелите у нас.
Подобно е ситуацията и в област Варна, която е четвърта у нас по брой на жилищата. Към края на миналата година жилищата в областта възлизат на 269 748 броя. За последното десетилетие броят нараства с 15% или малко над 35 000 жилища.
Изброените области, заедно със София (столица), са единствените части от страната, където броят на жилищата надхвърля 200 000 броя. За сравнение, след горепосочените по най-голям брой жилища се нареждат София (област), където жилищата достигат 179 730 броя, област Стара Загора (177 477 броя), област Плевен (146 964 броя) и Велико Търново (146 523).
Докато жилищата намаляват в област Плевен, във Стара Загора нарастват с около 5 000 броя спрямо 2010 година, докато във Велико Търново увеличението е от около 1 000 броя за същия период.
От всички 4 001 873 броя жилища в България, близо 67% или 2.67 млн. броя се намират в градовете, а останалите 1.32 млн. броя – в селата.
Най-много у нас са тристайните жилища (1.33 млн. броя), следвани от двустайните (1.31 млн. броя).
Едва 175 531 жилища у нас разполагат с 6 или повече стаи, като мнозинството оттях (100 345) се намират в селата. Последното е логично, тъй като в селата жилищният фонд е съставен почти изцяло от къщи, които разполагат с доста по-висока разполагаема жилищна площ, спрямо апартаментите в жилищните сгради.
*Жилището е обособено и самостоятелно от гледна точка на конструкцията място, което по първоначално изграждане или след преустрояване е пригодено за живеене, състои се от едно или няколко помещения (жилищни или спомагателни) и има един или повече самостоятелни изхода на общодостъпна част (стълбище, двор или направо на улицата), независимо от това дали има изградена кухня.
