След излезлия официално днес, 22 октомври, одитен доклад за КТБ, БНБ изрично уточни, че Народното събрание трябва в рамките на правомощията си „да направи възможни” чрез изменения на действащото законодателство "други решения, сред които преструктуриране и/или оздравяване на КТБ". Стана ясно и, че УС на БНБ ще внесе на 27.10.2014 г. - първия работен ден на 43-тото НС, обобщена информация за събитията и всички взети решения на БНБ по отношение на групата КТБ от 20 юни 2014 година насам.
Проблемите с КТБ, констатирани в одитния доклад, са накарали БНБ да пратят документа в Софийска градска прокуратура.
Картината на дупката
Ръководството на Корпоративна търговска банка не се е придържало към разумни и консервативни банкови практики. Това е категоричното заключение на одиторите, които четири месеца събираха информация за състоянието на КТБ под специалния надзор на квестори, назначени от БНБ.
Според анализа на информацията от регистрите на банката към 30 юни тази година и с отчитане на ефекта на „всички съществени събития” върху въпросния анализ, дупката в Корпоративна търговска банка е 4,222 млрд. лева. По отделните пера проблемите са следните:
– към 30 юни дадените кредити на нефинансови институции и други клиенти е в размер на 5,301 млрд. лева. Към 30 септември стойността на тези заеми е 5,335 млрд. лева, а необходимата обезценка на база анализа на ценните книжа показва стойност от 4,057 млрд. лева – т.е. толкова пари са необходими, за да покрият дадените кредити.
- към 30 юни инвестициите на разположение за продажба са 30 млн. лева, към 30 септември са вече 376 млн. лева, а необходимата обезценка е 144 млн. лева – толкова трябват за покритие по това перо.
- към 30 юни ценните книжа, държани за търгуване, са на стойност 11 млн. лева, към 30 септември са вече на стойност 9 млн. лева и няма необходима обезценка.
- към 30 юни стойността на другите активи на КТБ е 353 млн. лева, към 30 септември е 141 млн. лева, а необходимата обезценка по перото е 3 млрд. лева.
- към 30 юни стойността на имотите, собственост на КТБ, е 60 млн. лева, към 30 септември е 59 млн. лева, а обезценката е 18 млн. лева – толкова трябват за покритие.
- към 30 юни инвестициите на КТБ в ТБ Виктория са 5 млн. лева, толкова са и на 30 септември и няма нужда от обезценка.
Общо всички тези пера оформят дупката от 4,222 млрд. лева. Това е сумата, необходима за покритие на обезценката по различните пера на КТБ.
Най-важният установен проблем с кредитния портфейл е, че 67 от 82 кредитополучателя, държащи 64% от кредитния портфейл на КТБ, нямат собствена оперативна дейност, нямат персонал и приходите им идват от трети лица. 64-те процента от кредитния портфейл на КТБ са в размер на 3,434 млрд. лева. Много от тези компании са холдингови и са създадени най-много 12 месеца, преди да получат заемите.
Заключенията на БНБ за дейността на КТБ
- В процеса на отпускане на кредити липсва задълбочено проучване на кредитоискателите, отсъстват пълни анализи на бизнес планове и разчети относно проектите, обосноваващи финансирането.
- Липсва контрол при учредяването и текущото наблюдение на договаряните обезпечения. Извършеният анализ показва, че значителна част от обезпеченията са с пропуски при тяхното учредяване или са несъществуващи, което ги прави нереализируеми. Коефициентът на покритие на кредитния портфейл на банката с валидни обезпечения е около 13 на сто.
- Липсва текущо наблюдение и контрол върху дейността на кредитополучателите и целевото използване на средствата от отпуснатите кредити. Допускани са множество предоговаряния на кредити, без да са налице необходимите обосновки за това.
- Документацията в кредитните досиета не е поддържана в състояние, което да позволява на банката да управлява своите вземания с цел получаване на икономическите ползи, свързани с тях.
- В дейността на банката се наблюдават необичайни за банковата система порочни бизнес практики, които са извършвани чрез сложни операции, целящи прикриване на същността на сделки и трансакции. Един от примерите за това е специфичният начин на кредитиране, опосредствано от „дружества със специална цел“, холдинги и други подобни, с цел финансиране на придобиването на активи, не отговаря на стандартните и надеждни банкови практики.
- Представяните от ръководството на банката преди нейното поставяне под специален надзор финансови и надзорни отчети пред управление „Банков надзор“ на БНБ са били недостоверни и подвеждащи.
