72-годишният Вагит Алекперов, роден в Баку, е азербайджански и руски бизнесмен, президент на водещата руска петролна компания "Лукойл". Според световното икономическо издание Forbes към днешна дата нетното му богатство възлиза на 16,3 млрд. долара. За сравнение, през януари миналата година богатството на Алекперов достигна 22,9 милиарда долара.
Бивш работник на нефтена платформа в Каспийско море, Вагит Алекперов става заместник-министър, който наблюдава петролната индустрия в Съветския съюз. През 1991 г. той взема три големи петролни находища, контролирани от министерството, и създава "Лукойл". Дружеството, от което той притежава близо една четвърт, беше засегнато от санкциите на САЩ през септември 2014 година. Компанията е третата по големина в Русия след държавните "Сбербанк" и "Роснефт". "Лукойл" е и първото голямо корпоративно име, което изрично призова войната в Украйна да спре - още на 3 март.
Алекперов и съдружника му Леонид Федун притежават холандската корабостроителница Heesen Yachts, където през 2016 г. е построена неговата 230-футова яхта Galactica Super Nova.
Състоянието на руските милиардери обаче се топи, откакто Кремъл стартира инвазията си в Украйна на 24 февруари. Алекперов е вероятно един от най-потърпевшите от наложените срещу Русия санкции. Той е загубил над 60% от личното си състояние за периода, преди да отпадне от списъка на Bloomberg на 2 март заедно с четирима други руски милиардери.
Statista.com посочва, че състоянието на международните милиардери се задържа около нивото от началото на годината. Сривът на руския фондов пазар и разпродажбата на руските активи на международните пазари след инвазията обаче причиниха астрономически загуби за руските милиардери. Акциите на "Лукойл", която е листната и в Лондон, се сринаха с над 80%.
В България
Алекперов е представител на юридическото лице, което непряко упражнява контрол върху "Лукойл-България" ЕООД - ПАО "Нефтеная компания Лукойл". "Лукойл-България" ЕООД е еднолична собственост на швейцарската "Литаско" СА - тя упражнява пряк контрол върху "Лукойл-България" ЕООД. "Литаско" СА е основана през 2000 година и ексклузивен търговски представител на руската компания-майка "Лукойл". В края на 2020 година 61,3 млн. дялове (равняващи се на почти 613 млн. лв.) от българското дружество са били прехвърлени от "Лукойл Юръп Холдингс" Б. В на "Литаско" СА. Компанията е с дейност продажба и разпространение на петролни продукти.
Приходите от дейността на дружеството намаляват, като счетоводната печалба след приспадането на данъците за 2019 г. е малко над 68 млн. лева, а за 2020-та – малко над 9,6 млн. лв. Още по-ниска е била тя през 2018-та – 1 млн. лева.
Приходите за 2019-та са на стойност 3,3 млрд. лева, а в следващата – над 2,1 млрд. лв., сочат данните годишния финансов отчет, публикуван в Търговския регистър.
Същественият спад, според финансовия анализ, се дължи на променената пазарна конюнктура в резултат от световната пандемия и спадът в продажбите на гориво след въведените от правителството рестрикции.
Броят бензиностанции, опериращи под знака на "Лукойл" към края на последната отчетна година, е общо 225, като 195 от тях собствени, а 30 – по договор за франчайз.
Другата компания, свързана с Алекперов в България, е "Лукойл Нефтохим Бургас" АД. 89,97% от акциите на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД са собственост на "Литаско", а крайно контролиращо дружество е ПАО "Нефтеная Компания Лукойл".
Справка на Actualno.com в отчетите на "Лукойл", публикувани в Търговския регистър, сочи, че "Лукойл Нефтохим Бургас" е отчела грандиозна загуба за 2020 година - 509 млн. лева (при загуба от 80 млн. лв. за предходната 2019 г.), основно поради влошени пазарни условия, които оказват влияние върху дейността на дружеството.
"През 2020 г. компаниите от нефтената индустрия попадат едновременно под ударите на остра криза, в резултат на прекратяване действието на сделката ОПЕК + през март 2020 г., и драматичен спад в търсенето на нефтопродукти след февруари 2020 г., предизвикан от пандемията, свързана с коронавирусна инфекция. Настъпването им в един и същ период предизвиква дисбаланс между предлагането и търсенето на горива и оказва катастрофално въздействие върху индустрията, което води до шоков спад на котировките на нефт и нефтопродукти и отрицателни стойности на доходността от преработката през отделни периоди на 2020 г. В тези изключително неблагоприятни условия "ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас" АД изпълнява краткосрочна стратегия за адаптиране обема на преработка към намаленото търсене на горива и изпълнение на антикризисни мерки, насочени към снижаване на операционни и капиталови разходи", се сочи във финансовия отчет.
"ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас" АД се контролира от "ЛИТАСКО" СА (регистрирано в Женева, Швейцария), което към 31 декември 2020 година притежава 89.97% от акциите на дружеството.
Припомняме, че през ноември миналата година Комисията за защита на конкуренцията предяви твърдения за злоупотреба с господстващо положение на пазара на нефтопродукти. Според заключенията на регулатора групата "Лукойл" притежава най-голямата складова и свързана с нея транспортна инфраструктура, което я прави господстващо предприятие на пазара на съхранение на горива. В заключението на КЗК се казва, че дружествата от групата са извършили злоупотреба с господстващо положение, като са отказали услуги по прием и съхранение на горива в собствени данъчни складове, ограничавали са достъпа до данъчните складове, свързани с най-големите морски петролни терминали в страната и не са предоставяли достъп до нефтопродуктопроводите на групата за транспортиране на внесени горива.
Собственост на Алекперов е и известният столичен "България МОЛ". Инвеститор в него е фирма "Мъркюри", чийто едноличен собственик е регистрираното в Люксембург дружество "България Булевард Холдинг" – собственост на Вагит Алекперов, сина му Юсуф и съпругата му Лариса. През 2018 година "Мъркюри" е прехвърлено на дружеството "Бул. България 69" ЕАД - семейна собственост на Алекперови.
Капиталът на "Бул. България 69" е 15 518 320 лв. в акции. Печалбата му за последната отчетна година (2020) е 36 000 лева, а за предходната – 2,7 млн. лв.
"Неколкократните нормативни прекъсвания на работата на търговския център през 2020 и през първо тримесечие на 2021 имаха сериозно отражение върху ритейл сектора. Взетите противоепидемични мерки от страна на администрацията и нормативно наложеното почти пълно затваряне за посетители на търговските центрове, доведоха до драстично намаляване човекопотока в България Мол, а така също и до затваряне на търговските обекти за определени периоди от време. Това породи необходимостта от преразглеждане условията по договорите за наем с голяма част от наемателите на Търговския център, като целта бе запазване на търговския микс от магазини и услуги, които да привличат посетители. Направените отстъпки в наемните нива бяха с цел задържане на наемателите в дългосрочен план", се сочи в отчета на фирмата.
След това се добавя, че започналото поетапно облекчаване на мерките в синхрон с напредъка във ваксинационния процес, макар и бавно, започват да оказват положително влияние върху възстановяването на икономиките.
През 2019 г. сградата на мола, както и предприятието като съвкупност, са заложени срещу заем на стойност 119 436 851 евро от "УникКредит Булбанк" и "Уникредит С.П.А."
Кратка биография на Вагит Алекперов
1974 г. — завършва Азербайджанския нефтен и химически институт на името на М. Азизбеков. Доктор по икономика, редовен член на Руската академия на естествените науки. Заслужил работник на горивно-енергийния сектор. Отличен с 6 ордена, 8 медала и 3 пъти награждаван с Грамота за заслуги и похвала на руския президент, похвала от руското правителство. Двукратен лауреат на наградата на руското правителство.
През 1968 г. започва работа в нефтените находища в Азербайджан и Западен Сибир.
1987–1990 г. — генерален директор на Производствена асоциация „Когалимнефтегаз“. Ръководител на Тюменската агенция за нефт и газ на Министерството на нефтената и газовата промишленост на СССР.
1990–1991 г. — заместник, първи заместник-министър на петролната и газовата промишленост на Съветския съюз.
1992–1993 г. — президент на петролния концерн Langepasuraikogalymneft.
1993–2000 г. — председател на Съвета на директорите на ОАО ЛУКОЙЛ.
1993–2015 президент на ОАО ЛУКОЙЛ.
От 2015 г. е президент на PJSC ЛУКОЙЛ.
