За принципите на социалното предприемачество и младежкия конкурс на GLOBUL за идеи в тази област разказва Апостол Дянков, консултант по устойчиво развитие в denkstatt България, участник в Коалиция за климата - България и MoveBG и лидер на мнение в социалните мрежи.
Какво се крие зад понятието „социално предприемачество“?
Най-общо казано, социалното предприемачество е модел за стартиране на бизнес, който е изграден и насочен изключително към адресирането на социален проблем или нужда. В днешно време обаче много бизнеси имат позитивен ефект и създават възможности за обществото. Разликата между двата модела е, че при „обикновените“ бизнеси за социални ползи се грижи „невидимата ръка“ на пазара, докато социалният предприемач е готов да запретне ръкави, за да накара пазара да помогне на обществото по начина, който той е измислил. Нещо като разликата между безразличния и добрия стопанин на плодороден двор – в първия случай нещо може да се хване случайно и безцелно, а във втория се получава полезна за всички екосистема- градина.
Какво е довело до появата му?
Социалното предприемачество действително започва като градинарството и изобщо земеделието – възникнало е независимо на много различни места и в много различни култури. Според някои специалисти, т.нар. „кооперативи“ – от студентските кухни до доброволните сдружения на фермери и потребители, които купуват директно от тях, са вид социално предприемачество. Други търсят корените на социалното предприемачество във филантропията или в неправителствения сектор - наистина немалко социални бизнеси са стартирали благодарение на щедри дарители или с идеята да бъдат сдружения с нестопанска цел. Трети считат, че формално социалното предприемачество възниква наскоро в корпоративния свят на Запада през 80-те години – основно движено от иновативни инвестиционни фондове и „бизнес ангели“, отдадени на конкретна социална кауза. Със сигурност могат да бъдат открити много примери в подкрепа на трите вида еволюция. По-важното е, че от сравнително скоро на социалното предприемачество се гледа като на нещо конкретно и различно от останалите бизнес модели, или модели на функциониране на нестопански организации.
Какви са критериите, които определят една компания като „социално предприятие“?
Съществуват три основни критерия:
- Социалното предприятие поставя етиката и грижата за обществото пред всяко друго съображение, по отношение на предлаганите от него продукти или услуги;
- Социалното предприятие има ясно определена социална функция или цел, като неговият принос към изпълнението й е ясно измерим и внимателно отчитан;
- Социалното предприятие демократично делегира част от взимането на решения към заинтересованите си страни.
Освен изпълнението на заложената социална функция, цел или кауза, всяко социално предприятие би следвало да си поставя и прозаични бизнес цели – генериране на продажби и печалба, постигане на производствена ефективност, задържане и развитие на таланти. В най-добрия случай социалните и бизнес целите се подкрепят взаимно и водят до синергия.
Може ли да се печели от социалното предприемачество и има ли нужда то от подкрепа?
Естественото положение на нещата е, че може и трябва да се печели от социално предприемачество – това е най-чистото практическо изражение на принципа „аз печеля, ти печелиш“, върху който е изградена цялата машина на общественото съгласие. Донякъде за това помага и пазарната логика, защото пазарът обикновено има нюх за добрите решения.
Разбира се, всяко начинание има нужда от подкрепа. Много от компаниите, с които работя като консултант в denkstatt България, активно подкрепят социалното предприемачество като спонсори и ментори. В ICT сектора например за втора година се провежда конкурс за новаторски проекти със социална насоченост, в чието жури имам удоволствието да участвам. Конкурсът е организиран от GLOBUL, а победителите от него ще се включат в международния форум Telenor Youth Summit в Осло. От своя опит мога да кажа, че някои от предложените проекти на младите социални предприемачи имат страхотен потенциал – ако не да променят целия свят, то със сигурност да предложат реални решения на важни проблеми, с които се сблъскваме у нас. Миналогодишните победители в конкурса например предложиха чудесни мобилни решения за достъп до медицинска помощ в селата и обучение, адаптирано към нуждите на деца-аутисти.
Какви качества са необходими на младите хора, които искат да се включат в този конкурс и да се занимават със социално предприемачество като цяло?
На първо място е необходимо да си убеден, че бизнесът може да предложи решение на даден проблем или нужда, и да имаш представа как това да се случи. Освен това трябва да си амбициозен и упорит, както и да можеш да развиеш концепция в местния контекст и според своите желания. Този талант е жизнено необходим и на обикновените предприемачи – с разликата, че социалният предприемач планира максимални ползи от развитието на идеята за всички. Винаги е добре човек да открие съмишленици, дори да създаде своя мрежа от такива хора. Точно затова форумът Telenor Youth Summit е толкова ценен – защото там млади хора с общи интереси от цял свят имат възможност да се запознаят, да изградят контакти и да обсъдят своите идеи. Освен това, те ще се срещнат и с експерти в социалното предприемачество и мобилните технологии, от които може да се научи много. И тази година разчитам на силен интерес и висока активност сред българските участници в конкурса, за да изберем достойни представители на страната ни в това международно събитие.
Повече информация за конкурса на GLOBUL е публикувана тук: http://www.globul.bg/bg/telenor_youth_2014.html.
