Допреди седмица правителството искаше да създава комисия, която да разследва как се е стигнало дотук, сега то води като булка в парламента някакви инвеститори, които имали намерение да имат намерение да възстановят проекта за изграждане на АЕЦ "Белене", заявява икономистът Красен Станчев в свой анализ в бюлетина на Института за пазарна икономика.
В същото време продължава атаката срещу жертвите на "Белене". А това са "Козлодуй", НЕК, ВЕИ, водни и въглищни централи. За "Белене" е известно следното: Четири анализа, използвайки различни методики, доказват, че проектът е безсмислен, поне като бизнес и икономика. Един от тези анализи бе поръчан от правителството и платен от данъкоплатците. Нито един от тях не е писан с анти-ядрена идеология.
Поддръжниците на проекта не са предложили никакъв анализ, който да съответства на нормални стандарти и нямат нито един доказан аргумент в полза на тази централа. Подписката за референдум за "Белене" е по идеологически въпрос; българските избиратели ще са единствените в света, които могат да участват в референдум "за" атомната енергетика изобщо, макар съгласието или несъгласието с нея да нямат нищо общо с АЕЦ "Белене".
Не са представени правителствени становища по следните въпроси: а) нужна ли е такава мощност (на площадката в Белене или където и да е); б) ако се изгради, кой ще купува електроенергията й; в) кой поема поддържането на инфраструктурата и елементите на енергийната система, без които не може да бъде изградена АЕЦ и които се изискват и по закон и по технология и г) кой поема отговорността за отработеното ядрено гориво и рисковете от присъствието на централата на българска територия.
Изненадващо е, че отново се мисли за преповтаряне на упражнението АЕЦ "Белене" без да има смисъл и нужда от инвестицията. След като в проекта "Белене" няма бизнес, очевидно в лансирането му този път като "американски" има други идеи, а не да се печели от класически производство и продажба на електричество.
Какво тогава е важно да се отбележи около опита за рестартиране? Възможно е да се договаря, че компанията-инвеститор няма да строи прилежащата инфраструктура и някои мощности, както и да отговаря за обработеното ядрено гориво. При такъв вариант от общата сметка за инвестицията в ядрената централа биха отпаднали около 4,2 млрд. евро и тогава теоретично след 10-15 години и ако цената на тока расте (това се случва и в момента, но влияят и други фактори) компанията може да излезе на break-even.
Днешният ход може да се разглежда като следствие от вземането на решение за продължаване на проекта за седми реактор в АЕЦ "Козлодуй" без проверка на сметките, на баланса, на нуждата от нови мощности. Въпреки че всички анализи показват, че до 2025г. и дори до 2030г. такава инвестиция не е необходима.
Не се мисли и не се коментират и реактивният, и други рискове, ако отработеното ядрено гориво се съхранява в България и не се дава отговор на нито един от изброените по-горе въпроси. Проектът не се коментира от гледище на националната сигурност (енергийна обвързаности и рискове за бъдещите поколения), но правителството се държи като бизнесмен, който си е намерил партньори и иска от данъкоплатците (техните представители) да му развържат ръцете за договаряне.
Принципна разлика с поведението на привържениците на "Белене" тук няма. Очевиден е интересът на българските посредници от поръчки и продължаване на обвързаностите с Росатом и АСЕ, но не ясно защо тогава правителството иска от тези "американци" да преговарят и посредничат в преговори с "руснаците".
Като се направи равносметка, се вижда, че: 1. АЕЦ "Белене" отново започва да се разглежда като дойна крава. 2. Налице е бягство от отговорност за каквито и да било решения и има опит за прехвърлянето им върху парламента като колективен орган (макар по закон решенията да следва да се вземат от правителството). 3.Това търсене на безотговорност ще доведе нещата до референдум, в който само свободно плаващите експерти ще имат обективно мнение, но тях никой пак няма да ги слуша. В тази обстановка правилният въпрос към българските граждани би трябвало да бъде: "бихте ли се съгласили да складирате половин тон ядрени отпадъци във вашето мазе за период от няколко десетки хиляди години?", пише Красен Станчев.
Редактор: Петър Проданов