Общо 60 производители предлагат млечни продукти с палмово масло на българския пазар. Това стана ясно от думите на председателя на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) Дамян Илиев. Все пак повече са компаниите, предлагащи млечни продукти с истинско мляко - 250.
Илиев уточни, че законът не позволява да разкрива имена, въпреки че проблемът със заблудата остава. Контролните органи имат право да правят проверки и при констатирани нарушения да спрат дейността на производителя, имат право да го глобят, но нямат право да кажат кой е нарушителят.
Според млекопроизводителя Танчо Колев близо 80% от всичко, което се нарича "млечен продукт" у нас, е имитация. От бранша настояват фирмите, които предлагат имитиращи продукти, без да признават това на етикета, да бъдат публично оповестени. Пред БНР обаче Илиев заяви, че само Комисията за защита на потребителите (КЗК) може да съобщава на сайта си имената на нарушители.
През миналата седмица Министерството на земеделието на храните (МЗХ) предложи промени в Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти. Според тях продукти с палмово масло ще трябва да се продават на отделен щанд, да има задължителен надпис на етикета, че съдържат растителна мазнина и да са пакетирани отделно от продуктите с мляко. Иначе начини да се различава истински млечен продукт от такъв с палмова мазнина опита да въведе земеделският министър от първия кабинет на ГЕРБ - Мирослав Найденов. Тогава обаче думата "млечен" остана в сила, както и възможността сиренето да се продава неопаковано, на един щанд заедно с направеното от истинско краве мляко. Производителите започнаха да заменят прословутото палмово масло и с по-мъгляви производни - например "растителни масла".
