Фактът, че бе позволено Корпоративна търговска банка да не погаси свой заем, повдига въпроси за това доколко може да се има доверие в българските власти. Този извод изказва журналистката Франсис Копола, която е автор в списание Forbes.
Некоректното отношение към депозитарите поставя под съмнение ангажираността на тези власти с отговорностите на членството в ЕС. А увеличаващите се свидетелства, че Българската народна банка е едновременно некомпетентна и политически зависима, поставят под съмнение стабилността на банковата система в България, казва Копола.
В своята статия, озаглавена "Българската банкова катастрофа", Копола пита как е възможно банка, която е поставена под надзора на централната банка, да не си плати дълговете. Докато банката не бъде рекапитализирана или обявена в несъстоятелност, работата на БНБ е да гарантира, че тя разполага с ликвидни средства, за да изпълнява задълженията си. Твърденията, че КТБ няма достатъчно активи, за да допълни помощта на централната банка, са просто невероятни, смята журналистката. Фактът, че беше разрешено на КТБ да не погаси задълженията си по облигации, е чисто и просто нехайство от страна на централната банка, категорична е Копола. И добавя, че БНБ е пропуснала сигнали за корупция при управлението на КТБ, като цитира лично главният прокурор Сотир Цацаров, който е говорил, че има съмнения за нарушение на закона и че мажоритарният собственик Цветан Василев "систематично е източвал КТБ, за да финансира свои други бизнес интереси". Копола посочва, че Цветан Василев е издирван от Интерпол, като службата проверила във Виена, но "очевидно той вече не е там".
Журналистката не пропуска да каже и, че е невероятно колко различна е реакцията на БНБ в случая с КТБ и в случая с Първа инвестиционна банка. При първия случай БНБ позволява на КТБ "да работи, докато изкопае огромна дупка в счетоводния си баланс", а във втория БНБ дава необходимата ликвидност на ПИБ, като и ЕС одобрява спешна кредитна линия.
Копола цитира близък до Цветан Василев източник, който предупреждава, че крайната цел на хората зад провала на КТБ е да дестабилизират българската банкова система, да разрушат валутния борд и да предизвикат повторение на финансовата криза от 1996 г. и хиперинфлацията. Копола посочва мнението на проф. Стив Ханке, който също изрази притеснение, че валутният борд може би е изложен на риск, ако проблемът с КТБ не бъде решен бързо - в идеалния случай чрез банкрут и загуби за притежателите на облигации и на вложителите. Според журналистката финансов колапс в България би бил бедствие за Балканите като цяло и ЕС трябва да се намеси.
Днес вицепрезидентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов разказа интересна случака във връзка със съблюдаването на закона за недопускане на разпространение на уронваща престижа на банка информация. От Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) са изпратили писмо до Националния осигурителен институт (НОИ) заради предупреждението, което НОИ отправи към хората със сметки в затворената КТБ да разкрият такива в други банки. В писмото се питало защо НОИ създава банкова истерия сред хората, които получават пенсии и обезщетения.
Манолов напомни, че хората получават пари за старост, майчинство и болнични от НОИ по сметки, които лично са избрали и само лично могат да сменят. "От всички 6700 души, които са получавали парите си от института в КТБ, сметките си са запазили само 50, които вероятно погасяват дългове с тях", уточни Манолов.