Заради приключването на период 2007 - 2013 по европейските фондове България е увеличила бюджетния си дефицит с близо 1,5 млрд. лева. Тези плащания са "изяли" заложените буфери в разходната част на бюджета. За общините приключването на стария програмен период и набъбналите харчове покрай изборите водят до плачевен резултат - рекорден за последните години дефицит по общинските бюджети в размер на 223 млн. лева. Това показва внимателният преглед на статистиката на Министерството на финансите (МФ) за изпълнението на консолидирания бюджет към края на декември. Хазната приключва 2015 година с дефицит в размер на 2.47 млрд. лв. Той щеше да бъде чувствително по-нисък без извънредните разходи по европейските програми, , коментира в. "Сега".
Окончателните данни на МФ показват, че прехвърлените от държавния бюджет суми за съфинансиране и авансово финансиране на проектите в края на миналата година са стигнали 2.45 млрд. лв. Това е значително над първоначално заложената сума за съфинансиране на програмите - 1.25 млрд. лв. При актуализацията на бюджета числото беше завишено, но и тази прогноза е надхвърлена доста. Сметките показват, че реално отпуснатите трансфери над първоначално планираното възлизат на 1.2 млрд. лв. Дори тези извънредни средства не са стигнали, за да покрият разходите. Така по линия на еврофондовете окончателният резултат е дефицит от 277.8 млн. лв. Не е ясно каква част от всички тези средства ще бъдат възстановени от Брюксел. Ударното авансово разплащане води до дефицит за 2015 г., но ако ЕС възстанови сумите, бюджетът за тази година може да се окаже с незаложен приход.
Бързането да се платят пари по проектите по еврофондовете е източило т.нар. скрити буфери в разходната част на бюджета, става ясно от числата. Такива буфери обикновено се залагат при разходите за строителство и придобиване на дългосрочни материални активи, както и при разходите за лихви. Окончателните данни за миналата година показват, че капиталовите разходи по държавния бюджет без европейските проекти са изпълнени едва на 65,5%, като по това перо са платени 657.1 млн. лв. от заложени 1 млрд. лв. Тези пари са пренасочени отново за строителство. По окончателна информация разходите за строителство по консолидирания бюджет са стигнали до 6.84 млрд. лв. при планирани след актуализацията на държавния бюджет 6.27 млрд. лв.
Сметката за местните избори
В изборната 2015 година общините са си позволили много по-високи разходи от предвиденото. Те са получили от хазната общо 3.095 млрд. лв. трансфери при заложени първоначално 2.48 млрд. лв. Местната власт е получила и по-висок размер на обичайните си субсидии, и допълнителни целеви средства. От извънредните трансфери към общините 322.8 млн. лв. са по линия на европейските фондове. Не е ясно обаче дали тези суми не са предоставени като безлихвени заеми, тоест като пари, които трябва да се връщат. Окончателната сметка по бюджетите на общините е дефицит от 222.9 млн. лв. През 2014 г. общините са имали излишък от 93.5 млн. лв., в края на 2013 г. излишъкът е бил 64.9 млн. лв.
По предварителни данни за януари тази година консолидираният бюджет има излишък от 952 млн. лв. на фона на отчетен излишък от 69.1 млн. лв. година по-рано. По-доброто салдо се дължи както на по-високи приходи на месечна основа, така и на по-ниски разходи спрямо януари 2015 г. Ръстът при приходите на годишна база идва основно от по-добри данъчни постъпления - с 461.8 млн. лв., и от по-високи постъпления от ЕС - ръст от 180.9 млн. лв.
