"Министърът на правосъдието Данаил Кирилов подвежда обществото по отношение на дейността на колекторските фирми в периода на извънредното положение, посочиха в писмо до медиите от Асоциацията за защита на потребителите (АЗП).
"В отговор на парламентарно питане, министър Кирилов очаква всеки гражданин да бъде с юридическо образование и хвърля изцяло вината върху потребителите, ако те допуснат да бъдат подведени от фирмите за събиране на вземания. Той оправдава техния тормоз над гражданите като заявява, че „дейността на така наречените „колекторски фирми“ предхожда евентуалното производство за принудително изпълнение. Тоест тази дейност цели да събере извънсъдебно претендирано вземане, за което не постановено осъдително решение и/или не е издаден изпълнителен лист“, пишат в становището си от асоциацията.
Според тях, проблемът с колекторските фирми винаги е бил с методите, които използват и нерегламентираната с ясни правила дейност. "Неведнъж се е стигало до насилие, а психическият тормоз е норма над длъжниците и норма за тези фирми и не на последно място - непрозрачните формули, по които изчисляват наказателни лихви, хонорари на юристи и други. Все неща, за които ние от АЗП многократно алармирахме институциите. Но явно министърът на правосъдието продължава да смята дейността им за безобидна, като казва, че „длъжниците следва да познават правата си и да не се поддават на необоснован „тормоз“ или заплахи. Разбира се, тук можем доста да разсъждаваме над това какво има предвид министърът със словосъчетанието необоснован „тормоз“, поради което отправяме към него следните въпроси:
1. Има ли допустим обоснован тормоз?
2. Защо думата „тормоз“ е в кавички?
3. При нормални обстоятелства, в които няма извънредно положение, заплахите, психически натиск и други подобни приоми допустими ли са, в която и да е стопанска и правна дейност?
"От позицията на министър Кирилов става ясно, че Министерство на правосъдието няма планове засега или в бъдеще да регулира със специален закон дейността на колекторските фирми. Той подчертава, че в ЗИД на Закона за здравето, в чиито преходни и заключителни разпоредби се променят куп други закони, не е предвидена мярка, ограничаваща колекторските фирми така, както се удължават ограниченията за ДСИ и ЧСИ до 13.07.20 г. Т. е. липсва воля един пропуск в Закона за извънредното положение да бъде поправена сега. Пита се защо, след като става ясно, че за банките и съдебните изпълнители може, за колекторите не може", обобщават от АЗП.
Още повече, че министърът се опитва да направи внушение, че защото видиш ли, съдебните изпълнители в момента не могат да функционират пълноценно, затова и колекторите едва ли не били спрели дейността си, продължава АЗП. А това категорично не отговаря на реалността, при която „здравеняци“ служители на 2 фирми за бързи кредити се сбиват пред дома на длъжник, настоява АЗП. Излиза, че е съвсем нормално фирми за бързи кредити да събират вземания, използвайки всякакви методи, смята АЗП.
От Асоциацията за защита на потребителите алармират, че през следващите месеци и в началото на 2021 г. ще бъдем изправени пред бум на непогасени кредити и задължения, защото стотици хиляди българи си загубиха работата в резултат на пандемията с короновирус.
Изключително е притеснителна тенденцията, която наблюдаваме през последните 2 години, когато банките и други кредитни институции предпочитат по-рано да продават на колекторските компании лошите си кредитни портфейли, добавят от АЗП. Предвид обстоятелствата, очакваме в края на годината да започне вълна от забавени кредити, които ще преминат в ръцете на тези фирми, сигурни са от АЗП. Пресен пример за това е скандалът с Българската банка за развитие (ББР), която отпусна 75 000 000 лева кредит на фирма за събиране на вземания, за да изкупи кредити от други 2 банки на обща стойност 500 000 000 лева, напомнят от АЗП. От ББР заявиха, че отпуснатите средства са обезпечени чрез тази част от кредитите, които са покрити с активи, оценявани на 150 000 000 лева, посочват от АЗП.
"Отново подчертаваме, че колекторските компании не се контролират от никого. Работят свободно на пазара, като в момента оперират с дългове за над 3 млрд. лева на българските граждани. Масовата практика е те да изкупят дългове на 15-20% от стойността им, а същевременно не се дава възможност първо на длъжника да си изкупи дълга от банката и едва след това, да бъде предложен на колекторските фирми", казва от АЗП.
АЗП апелира към народните представители да предприемат необходимите законодателни промени, които да гарантират следното:
1. Колекторските фирми да подлежат на лицензионен режим;
2. Психологичната, социалната и образователната пригодност на служителите на колекторските компании;
3. Задължителна застрахова срещу допускане на грешки;
4. Институция, която да наблюдава, контролира и регулира сектора;
5. Да се определи броят на телефоните разговори и срещите в рамките на работната седмица;
6. Да се фиксира времето за общуване: делнични дни от - до, празнични дни от - до;
7. Да има изисквания за съдебното минало на сътрудниците на колекторските фирми и техните ръководства;
8. Да се спази балансът, който еднакво да защитава интереса, както на кредиторите така и на длъжниците;
9. Да се даде възможност първо на длъжника да си изкупи дълга и едва след това да бъде предложен на колекторските фирми;
10. Да се намери работещо решение за междуфирмената задлъжнялост", посочват в искането си от Асоциацията за защита на потребителите.
