България се надява да запази мястото си на транзитна страна за руския газ, което има още от 80-те години на миналия век, когато през нашата територия преминава Трансбалканският газопровод от Русия и Украйна за Гърция и Турция. Пред България обаче стои сериозния риск да изгуби позициите си в региона. Има обаче твърде голяма неяснота: до ден-днешен не знаем какви точно обеми ще се пренасят по бъдещия "Балкански поток", известен още като "Турски поток". Това предупреждава анализаторът Димитър Бечев.
Именно тук виждаме разнобой между политическото говорене и реалностите в бизнеса каквато е търговията с газ. Няма еднозначен отговор – от Москва пристигат различни сигнали. Да не забравяме и че продължават преговорите в тристранен формат с Украйна и Европейската комисия за това какво предстои след изтичането на договора с "Нафтогаз". Докато няма някакъв отговор какво ще се случи с Украйна като транзитно трасе, не можем да отговорим еднозначно и за мястото на България на газовата карта на Балканите и тези отношения.
Тази седмица се състояха поредните тристранни преговори в Брюксел. Те не донесоха някакви конкретни резултати. Насрочени са нови преговори през ноември месец. Вече ще имаме и нов комисар по въпросите на енергетиката. Има някаква известна инерция в Европа и едва ли смяната на върха в този сектор ще предизвика някакви реални завои. Украинската страна има много сериозен аргумент – решението на Стокхолмския арбитраж. Русия досега поставяше като условие Украйна да се откаже от претенциите за компенсации по арбитражното решение като условие да продължат доставките. ЕК и Русия настояват за дългосрочен договор с някакви гарантирани обеми. Всички зависи доколко ще може да омекне руската позиция. Доколкото виждам напоследък сигналите от Москва, това настояване за отказ от компенсация ще отпадне и Русия ще плати някакви пари на украинците.
Неяснотата от друга страна засяга най-важния проблем за България - какви точно обеми газ ще бъдат налични за балканското трасе на "Турски поток". Оттам и какви приходи ще се реализират за "Булгартрансгаз", който ще оперира новата инфраструктура, която в момента се строи.
В търсенето на отговора къде сме ние си струва и да погледнем и въпроса за руско-турските отношения, от които можем само да черпим поуки с оглед на стратегическото си позициониране на Балканите.
Въпреки че може да се твърди, че Турция е зависима от руските газови доставки, руският дял във вноса на природен газ в съседната страна намалява. За шестте месеца на тази година, според турската статистика, руският внос отчита спад от 48% на 34% спрямо същия период на миналата година. Това се случва поради два фактора. Първият и по-маловажен е, че все повече и повече газ към турските потребители идва от Каспийското направление. Отчита се скок от 3,2 до 4,5 млрд. куб. метра газ в обемите по Трансанадолския газопровод (ТАНАП). По-важно е какво се случва на пазара на втечнен газ, където се наблюдава много сериозно повишение, което се определя от ценовите нива. Турция има сериозни доставчици като Алжир и Катар. Какво значи това политически – Турция си сътрудничи с Русия, но в чисто комерсиалните отношения страната търси други варианти да диверсифицира доставките си.
От една страна, "Турски поток" ѝ позволява да се превърне от страна потребител на руско синьо гориво. От друга страна се стреми Русия да бъде само едно от трасетата като същевременно разполага алтернативи на достъп до евтин ресурс от други направления. От тази гледна точка енергийната стратегия на Турция може би е ценен урок за България по отношение на търсенето на баланс между Русия като доставчик и алтернативните източници.
Автор: Димитър Бечев, в коментар за БГНЕС. Завършил е НГДЕК, има докторат по международни отношения от Оксфордския университет и магистратури по международни отношения и право от СУ "Св. Климент Охридски". Специализирал е в Лондон и Харвард. В момента е старши сътрудник към Атлантическия съвет (САЩ), преподавател на университета на Северна Каролина (Чапъл Хил) и директор на Института за европейски политики.
