След 50 години еврозоната, измерена като единна икономика, ще бъде четвъртата по големина в света. Това се казва в дългосрочната прогноза на американската инвестиционна банка "Голдман Сакс", обхващаща 104 от страните по света. За изработването ѝ е използван модел, в който са взети предвид фактори като население, работна ръка, технологии, наличие на капитали и др.
Според анализа Германия ще слезе от сегашното четвърто място в света на пето през 2050 г. и девето през 2075 г. Отчетливо пред всички останали ще са се откъснали Китай, САЩ и Индия. Макар сред водещите 15 икономики да бъдат само още две европейски - Великобритания (10) и Франция (15) по това време те (заедно със САЩ, Германия и Япония) ще останат несравнимо по-богати по показателя БВП на глава от населението.
"Отвореността към търговията и капиталовите потоци е необходимо условие за успешното развитие на капиталовите пазари. От многото рискове за нашите прогнози ние считаме за най-значима възможността популисткият национализъм да доведе до повишен протекционизъм и отстъпление от глобализацията", се казва в разпространената този месец прогноза на банката за капиталовите пазари. Водещият и всеобхватен риск си остават последиците от климатичните промени.
ОЩЕ: Лагард: Войната в Украйна удари икономически Източна Европа
Авторите очертават няколко тенденции:
По-бавен глобален потенциален растеж, воден от по-слабия растеж на населението.
Растежът на световната икономика ще бъде средно малко под 3% на година през следващите десет години и ще върви постепенно към още намаляване, основно отразявайки по-бавния растеж на работната сила. Темпът на нарастване на световното население е намалял наполовина през последните 50 години: от 2% годишно до по-малко от 1%, и е се очаква да падне близо до нулата до 2075 г.
Конвергенцията на икономиките по света остава стабилна, водена от силните центрове в Азия.
Въпреки че растежът на реалния БВП се забави и в развитите, и в нововъзникващите икономики, в относително изражение растежът на втората група продължава да изпреварва този на първата. До 2075 г., с подходящи политики и институции, Нигерия, Пакистан и Египет имат шанс да са сред най-големите икономики в света.
Десетилетието на изключителност на САЩ е малко вероятно да се повтори
Относителното представяне на САЩ беше по-силно от очакваното през миналото десетилетие. Историята обаче показва, че е малко вероятно това да се повтори в следващото десетилетие. Потенциалният растеж на САЩ остава значително по-нисък от този на големите развиващи се икономики и очакваме част от изключителната сила на щатския долар от последните години да отслабне през следващите 10 години.
По-малко глобално неравенство, повече местно неравенство.
Двадесет години догонването от възникващите икономики доведе до по-равномерно разпределение на глобалните доходи. Въпреки това, докато неравенството в доходите между страните е намаляло, неравенството в доходите вътре в страните се е увеличило. Това представлява голямо предизвикателство за бъдещето на глобализацията.
Основни дългосрочни рискове: Протекционизъм и изменение на климата.
Бъдещето е несигурно и особено дългосрочното бъдеще. От многото рискове два са особено важни за световния растеж и конвергенцията (сближаването) на доходите.
Първо, рискът популисткият национализъм да доведе до повишен протекционизъм и a обръщане хода на глобализацията. Популистките националисти взеха властта в няколко страни и прекъсванията на веригите за доставки по време на пандемията от Covid доведоха до повишен фокус върху издръжливостта им за доставки и локализирането. Глобализацията е мощна сила за намаляване на неравенството в доходите между страните, но за да се гарантира този ефект, трябва да се положат по-големи усилия за по-равномерно споделяне на ползите от него в рамките на държавите.
Второ, рискът от екологична катастрофа, свързан с изменението на климата. В "Голдман Сакс" отхвърлят тезата, че икономическият растеж и устойчивостта на околната среда са несъвместими - много държави са успели да "отделят" икономическия растеж от въглеродни емисии, така че няма практическа причина това да не е постижимо за световната икономика като цяло. Но постигането на устойчив растеж изисква икономически жертви и глобално координиран отговор, и двете ще бъдат политически трудно постижими.
В прогнозата за бъдещия растеж на глобалните капиталови пазари фокусът е върху капитализацията на пазара на акции. Делът на развиващите се компании в глобалната капиталова пазарна капитализация ще нарасне от около 27% в момента до 35% през 2030 г., 47% през 2050 г. и 55% през 2075 г.
Очакванията са Индия да отбележи най-голямото увеличение на глобалния пазарен дял - от малко под 3% през 2022 г. до 8% през 2050 г. и 12% през 2075 г. - отразявайки благоприятна демографска ситуация и бързия растеж на БВП на глава от населението.
Делът на Китай ще нарасне от 10% на 15% до 2050 г., но, отразявайки демографското забавяне на потенциалния растеж, след това ще намалее до около 13% до 2075 г.
Нарастващото значение на капиталовите пазари извън САЩ предполага, че американският дял се очаква да спадне от 42% през 2022 г. на 27% през 2050 г. и 22% през 2075 г.
