Над 270 хиляди българи са имали нагласа и готовност да започнат работа през миналата година, но не са потърсили такава, което представлява около 8 процента от работната сила у нас, сочат данни на националната статистика, предаде БНР.
Най-голямата група на хората с подобни нагласи е на тези със средно образование - около 130 хиляди. По брой на непотърсилите работа, въпреки желанието си, България е на 26-о място в Европейския съюз. Според Евростат след нас са само Хърватия и Испания.
Приблизително около 145 000 са били мъжете и 125 000 - жените, които са били на разположение на пазара на труда у нас, но не са пожелали да работят. Висшистите, които са били с такива нагласи са били около 20 000, среднистите - около 130 000, а хората с основно или по-ниско образование - около 120 000. Най-голяма група от хора, които са имали готовност да започнат работа, но не са потърсили такава - е на възраст между 25-54 години – близо 175 000 души.
По този показател България е на 26-то място в ЕС, сочат данни на Евростат за „меките" форми на безработица в Евросъюза. Зад нас са само хората в Хърватия - 11,3 на сто от работещите там са имали готовност да се трудят, но не са потърсили работа. Италианците са на 28-мо място - 11,4 от тях са имали готовност да се трудят, но не са пожелали да получат работа, обобщава БТА.
Най-нисък процент на „мързеливците" е отчетен в Чехия, Дания и Германия - под 2 на сто. Общо за ЕС е имало около 9 милиона души, които са били на разположение за работа, но не са пожелали да я получат. От тях около 2 милиона са били на възраст 15-24 г., около 5 милиона - на възраст 25-54 г. и близо 2 милиона - на възраст 55-74 години.
