Утре (27.01.19 г.) Добрич ще отбележи тържествено годишнината от своето освобождение от османско владичество. Честването ще се състои пред паметника на генерал-лейтенант Цимерман в Добрич. В програмата е предвидено провеждане на възстановка на събитията. В нея ще се включат членове на Регионалния клуб „46-и пехотен Добрички полк“ към Национално дружество „Традиция“ и възстановчици от Шумен, Велики Преслав, Велико Търново, от варненския клуб Миноносец „Дръзки“ и шуменския клуб „Жива история“.
Цветя ще бъдат поднесени на паметниците на Алеята на опълченците Васил Левски, Христо Ботев, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Хайдут Пейо Буюклията, Ф. М. Достоевски, Иван хаджи Вълков, както и на паметника-костница на загиналите руски войници и офицери в Руско-турската война, паметникът на 122-мата руски воини, на офицерите Петър Усяткин, Цезар Пташковски и Герасим Кузмински.
Четири пъти руски войски са освобождавали Добрич от турска власт. Тогавашният Хаджиоглу Пазарджик е единственият български град, освобождаван три пъти преди окончателното обявяване свободата на земите ни. Първият път е бил през 1774 г., след това - през 1810 г., предпоследният - през 1828 г. и окончателно градът е освободен на 27 януари 1878 г.
Историята помни десет руско-турски войни на територията на Добруджа. Освободителната война е последният сблъсък между двете империи – Руската и Османската. Тук е и най-прекият път към проливите, чиято цел са били военните действия, водени от Русия.
Историци сравняват бойните успехи на генерал Аполон Цимерман със заслугите на Столетов и Скобелев. Задачата му била командваният от него Дунавски отряд да създаде впечатление, че и войната от 1877 г. ще започне на добруджанска земя. А през това време, основните руски сили трябвало да навлязат на запад. На 22 юни Цимерман разполага воините си на линията Черна вода – Кюстенджа (в сегашна Румъния). Близо половин година отрядът му е в блатистата местност в делтата на Дунав и прочиства цялата територия от черкези и башибозуци.
Четириъгълникът Варна - Шумен - Силистра - Русе е бил много добре укрепен от турците. Такъв е бил и Хаджиоглу Пазарджик, заграден с двойни траншеи, а джамиите и двете християнски църкви са били пълни с оръжие. Боевете се водели в околностите на града, където е разположена известната Черна батарея. Тя е пазила Хаджиоглу Пазарджик, тъй като той е бил връзката с морето при евентуално изтегляне. Цимерман е изпратил генерал адютант Константин Манзей с отряда си да прекъсне тази връзка. Но бойците, ръководени от Манзей, се връщали обратно, тъй като започвали нападения над града и имало опасност той да бъде опожарен.
Пътят за Варна вече е бил отворен и вечерта срещу 27 януари 1878 г. турците се изтеглили към големия град. Те запалили църквата „Свети Георги“, но местните хора потушили пожара. Запалена била и джамия, пълна с боеприпаси, в центъра на града. Донските казаци влезли с победен марш в днешен Добрич сутринта на 27 януари. Тук разположил щаба си генерал Цимерман.
