На днешния ден преди 142 години жителите на тогавашния Хаджиоглу Пазарджик посрещат освободителите си след пет века турско потисничество. На 27 януари 1878 г. руските войски, водени от генерал Аполон Цимерман влизат в Добруджа. Преди тази дата градът е освобождаван още три пъти във войните между Русия и Турция – през 1774 г., през 1810 г., и трети път през 1828 г.
Добрич е единственият български град, освобождаван от руснаците четири пъти. Земите на Добруджа са били арена на многократни сблъсъци на турската и руската армия, тъй като оттук минава най-краткият път към проливите, а те са били основната цел на Руската империя.
Задачата на ген. Цимерман била да заблуди турците, че военните действия и през 1877 г. ще започнат оттук, докато през това време основните руски сили навлязат на запад. На 22 юни Цимерман разполага войниците си по линията Черна вода – Кюстенджа и половин година отрядът му е в блатистата местност в делтата на Дунав и прочиства земите от черкези и башибозуци.
Тогавашния Хаджиоглу Пазарджик е бил добре укрепен и обграден с двойни траншеи. Пълни с оръжие били джамиите и двете християнски църкви. Боевете са се водили в околностите на града, където била известната Черна батарея. Нейната задача била да пази Хаджиоглу Пазарджик, тъй като той е със стратегическо значение, оттук е връзката към морето за евентуалното изтегляне през Варна.
Цимерман нарежда на генерал адютант Константин Манзей с отряда си да прекъсне тази връзка, но турците започват нападения в южната и източната част на града и за да предотврати опожаряването му, Манзей се връща обратно с войските си. Това дало възможност на турците да се изтеглят през нощта срещу, 27 януари 1878 г. към Варна, запалвайки църквата „Свети Георги“ и джамия, пълна с боеприпаси, в центъра на града. А сутринта градът посреща донските казаци.
Жителите на Добрич ще се поклонят днес пред паметника на ген. Цимерман. Участие в общоградското поклонение ще вземат възстановчиците от НД „Традиция“ – РК „46-и пехотен Добрички полк“. С цветя ще бъдат обсипани и паметниците на Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Захари Стоянов, хайдут Пею Буюклията, Иван хаджи Вълков, Ф. М. Достоевски, Алеята на опълченците във Военно гробище музей, Паметникът-костница на загинали руски войници и офицери през Руско-турската освободителна война 1877-78 г., Паметникът на 122-ма незнайни руски воини и на офицерите Петър Усяткин от 18-ти Донски казашки полк, Цезар Пташковски от 66-ти пехотен Московски полк и Герасим Кузмински от 65-ти пехотен морски полк.
