Великден е празник на света, не на нациите. Това казва 92-годишната Мария Станчева по повод традициите, свързани с един от най-големите християнски празници. Родена е в близкото до румънския град Констанца село Синое. През 1940 г. след връщането на Южна Добруджа в пределите на България семейството на 13-годишната тогава Мария се преселва в балчишкото село Соколово.
Много преди Великден започва подготовката за него. Всички спазват строг пост в продължение на 40 дни, никой не яде месо. Готвят се ястия от боб и картофи. Последната седмица преди големия празник стопанката на дома боядисва яйцата, замесва козунаците. Първото яйце задължително се боядисва червено. Трябва да има също зелено и жълто яйце. Интересен обичай е първото яйце да се чупи на вратата на църквата на Великден, след което се отнася в дома и се разделя на всички в семейството. В семейството на баба Мария шаренето на яйцата ставало с боя за вълна. Великденски яйца и козунаци се раздават на съседите, спомня си възрастната жена.
За символите на Великден и преплитането им с езическите вярвания разказва Лена Кирилова – главен уредник в отдел „Етнография“ на Регионалния исторически музей в Добрич
Макар че Великден е един от най-големите християнски празници, както в целия народен календар, християнство и езичество се преплитат и са в непрекъснати влияния помежду си, така че трудно могат да се отделят езическите или християнските елементи. И не случайно етнографите – като например Димитър Маринов, един от най-утвърдените български етнографи, говори за т. нар. православно езичество или битово християнство, визирайки преплитането на езически и християнски вярвания.
Най-големите християнски празници Великден и Коледа са позиционирани около най-големите промени в природата. Това потвърждава още веднъж началото на техния произход. Великден е разположен около пролетното равноденствие, а Коледа – около зимното слънцестояне. В древността тези два най-големи празника са били посрещани с вярвания, свързани най-вече с култа към Слънцето като един от главните богове. Това е бил богът на Слънцето и съответно – богът на Луната. Почитан е от всички езически общества и не случайно най-големите празници в древността в целия християнски свят са позиционирани в този период. Знаем, че Великден е подвижен пролетен празник. Неговото място в календара зависи от фазите на луната – той винаги трябва да е след пролетното равноденствие – 22 март, винаги в неделя и на пълнолуние. Останалите пролетни празници като Лазаровден, Сирни Заговезни и другите се разполагат в зависимост от него. Това е древен езически празник, свързан с възраждането на природата и въобще със събуждането за нов живот през пролетта и поради тази причина в древността хората са посрещали възраждането с вярата за умиращия и възкръсващия бог, който присъства по-късно в християнството – знаем за Иисус Христос. Има го и при Изида и Озирис в Египет.
Хората са вярвали, че ритуалите, които се изпълняват, трябва да са посветени на бога с вярата, че природата се възражда и човек със своето въздействие върху нея, със своята молба към бога на Слънцето и на Луната може да гарантира здраве за себе си и за семейството си, благодат, и най-вече това, което е касаело древния човек – да е сигурен, че ще има богата реколта. И всичко това той прави като изпълнява определени ритуали. В този смисъл и основните ритуали, изпълнявани на Великден, например боядисването на яйца, също се среща още в древността, още изобщо преди да има християнство и то да се оформи като една от световните религии. Първите сведения за боядисване на яйца са отпреди 4 000 години в Древния Изток. Боядисването на яйца е свързано с вярата, че светът е създаден от едно голямо космическо яйце, т.е. яйцето е символ на цикличността, на вечния кръговрат, на вечния живот и на непрекъснатото движение – то създава живот, отново се ражда яйце и отново живот. Боядисването е свързано с вечността, с вечния кръговрат. А що се отнася до червения цвят – той също е свързан с древни езически послания – това е цветът, който предпазва от зли сили, той е много силен апотропеен цвят, има защитна функция. Това е цвят на сила, на здраве, на енергия. Не случайно с тази символика червеният цвят присъства не само на Великден, а можем да го открием в по-разширен ареал и не само в България.
Християнството от една страна се опитва да се пребори с тези древни езически вярвания, а от друга страна – да наложи новите символи, новите вярвания и ритуали. И в това преплитане се ражда новото. Самата практика да се боядисват яйца е от най-жизнените, останала и до днес. И макар че хората през XXI век не познават и не изпълняват ритуалите с тази вяра, каквато е била някога, и днес практиката да се боядисват яйца носи посланието за здраве, за любов, за късмет. И до днес първите яйца се боядисват червени и много разпространена практика е с тях да се прави кръстен знак върху челата на децата за здраве. Самият кръст също идва в християнството малко по-късно, всъщност той е древен слънчев символ и освен като кръст, присъства и като свастика, като вечен кръговрат, като слънце, присъства като украса и върху яйцата, и върху хлябовете, които се приготвят за този празник. Освен в червено, яйцата задължително се боядисват във всички цветове на природата – това, което вижда човекът във възродената за нов живот природа, го отразява и върху великденските обредни яйца – червено, зелено, жълто, синьо, всичко, което го има, събудено от Слънцето за нов живот. А що се отнася до самата украса – в нея също можем да открием и езически, и християнски символи. Освен кръста и рибата като християнски елементи, но и петелът като древен слънчев символ. Присъства и цялата красота на природата – разцъфнали клончета, цветя, зеленина.
С яйцата се изпълняват много ритуали – с първото яйце, освен че се прави кръстен знак на децата, то обикновено се оставя в чеиза на момата, защото се вярва, че това ще ѝ донесе късмет, ще я предпази от всичко лошо. Червено яйце се оставя и в темела на къщата, за да е здрава, и на нивата – за благодат. Вярва се, че червеното яйце носи благодат, предпазва, то има изключително голяма продуцираща и предпазваща сила.
Небоядисани яйца се даряват в очакване на Христовото възкресение на Лазарова събота – лазарките получават небоядисани бели яйца с пожелание да бъдат нашарени на Великден. Във всеки регион си има традиционни техники на боядисване на яйцата. Най-популярни в Добруджа са със зеленина, поставена върху горещо яйце, която след това остава бяла, често се рисува с восък, правят се и красиви яйца – китанчета като в двата края на яйцето се слагат пъстри китки от разноцветни прежди и всъщност това са специални яйца, които момата подарява на своя любим. Популярни Добруджа са и боядисаните с туткал яйца – това е специална смес, с която се овалват ръцете, след което се потопяват в боя и яйцето става изключително пъстро и красиво. Самите бои също са растителни – използват се люспи от лук, цветове от лайка, от гюзюм (джоджен), от риган, за да се постигне съответния цвят. И това е не само защото тогава не е имало бои, идеята е, че растенията със своята сила отиват върху яйцето и съответно върху този, който го е получил.
Подготвят се специални обредни хлябове, в които също се поставят като задължителни елементи яйца – обикновено това са червени яйца, а броят им зависи от броя на членовете на семейството. Един от краваите се дава на лазарската кумица, която е водила лазарското хоро, ходи се със специален кравай на кръстник, младите посещават своите родители. Задължително за великденските краваи, както и за всички празнични хлябове, е кръглата им форма, която също е свързана с култа към Слънцето. Самото преплитане върху погачата на отделните парчета тесто е своеобразно вплитане на тези символ, които стопанката иска да вложи в кравая. Задължително се правят от най-бялото брашно. Тук отново се спазва традицията, характерна и за другите празници – през три сита да се пресее брашното, стопанката да е с празнична премяна, тестото задължително се меси с т. нар. мълчана вода. А и във водата се поставят различни растения с идеята за здраве и благодат. Вярва се, че по този начин, ще бъдат изпълнени очакванията на човека.
На Великден задължително се ходи на църква и всеки отнася свещичката в дома си, слага я до домашната икона. Там се слага и яйцето и след това се гадае дали годината ще е плодородна.
