Средно между 3 и 4 сигнала постъпват на ден в Общинския приют за безстопанствени животни. Това заяви в интервю за Радио „Фокус” ръководителят на Общинския приют за безстопанствени животни в Добрич д-р Михаела Тосева. Това за град като Добрич не е малко, защото за да се обработи един сигнал, се изисква време, намиране на точното животно, изисква то да бъде наблюдавано и уловено.
"Не винаги се получава и става на момента. Не му отваряме врата на колата и да кажем: заповядай, качи се. Така че по-трудно се получават нещата, но гледаме да се справяме", коментира специалистът. Д-р Тосева добави, че осиновяванията не са много.
Процедурата е следната - гражданите посещават Общинския приют, разглеждат животните и се харесват някое. То е задължително кастрирано, получават го чипирано, обезпаразитено, ваксинирано, с паспорт, регистрация и всичко, което е по закон. От тях се изисква единствено да го гледат. Общинският приют за безстопанствени животни в Добрич има партньори в лицето на неправителствени организации в страната, не и в чужбина. Д-р Михаела Тосева отбеляза, че български неправителствени организации понякога оказват помощ, понякога има конфликти с тях, но в крайна сметка последните биват потушавани и се работи в партньорство.
"Има много граждани, които правят дарения, обикновено под формата на храна и ваксини. Основно на нас това ни трябва, въпреки че с храната нямаме проблем. Ресурс има за това. Ограничени сме по отношение на ваксини и лекарства, но и там се справяме", каза още д-р Михаела Тосева. По думите ѝ базата на приюта има нужда от обновяване, но не и от разширяване на капацитета.
"Не мисля, че решаването на проблема е в създаването приюти и прибирането на животни в тях. Това по-скоро демотивира гражданите да поемат някаква отговорност, защото ти си мислят: имаме кученца, има кой да се справи с тях в град Добрич. Идват и оставят кашончето при нас. Не е това решението на проблема. Това изисква сериозен ресурс. В момента са 100 кучета. Ако са 500, това е по 5. Всичко това идва от нашите пари, от нашите данъци и в крайна сметка не е необходимо според мен. Необходимо е да се работи както медиите, така и Общината, неправителствените организации и ние като приют да информираме гражданите, че е добре те сами да се погрижат за животните, да ги кастрират, за да не се размножават. Едно дворно куче, което е вързано, винаги има вариант да се заплоди и да роди, защото и оградите не са сигурни – къде разградено, къде има дупка. Това е проблемът и няма да го реши дори на национално ниво с приюти", коментира специалистът.
